неделя, 6 декември 2009 г.

ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ

Няма човек, който да не е мечтал, няма човек без планове и желания, независимо колко смешни са те понякога или безсмислени, според околните например.

Уви, случва се понякога, когато стигнем върха (постигнем желана цел), да разберем, че всъщност усилията вложени от нас, съвсем не са си стрували.

Нима на никой, тук четящ не се е случвало да има своя "битка", да не заспива до зори, да прави разни "чудеса от храброст" и в един миг, когато стигне до надписа "ФИНАЛ" да се запита:"А струваше ли си, това?"

Когато ти имаш това, което дълго си бленувал и въпреки "победата", в тебе нещо пак човърка и те терзае по пътя, когато то не спира да те кара да си незадоволен, когато още ровиш в минали неща, наместо да се радваш на своята сполука, тогава мислиш ли си ти за разните неща изпуснати по пътя. Нима не си минавал през това, да се запиташ "Ами, ако бях постъпил/а инак...".

Дали победата над другите неща и хора си струват, щом в тебе загубата се усеща. Нима си струва в тоз живот, тъй кратък да бориш разни там неща, наместо да се радваш на това което имаш.

Не, аз съм далеч от мисълта, че хората не бива да правят планове и да сбъдват своите мечти, но щом нещата стават с толкоз труд, дали те са предназначени за нас; дали щом чувстваме се незадоволени от постигнатото с толкоз труд и жертви , наместо като победители с трофея свой да се гордеем си е струвало.... Не знам.

В живота има мото (чула съм го нявга, нейде аз) - "Не се присмивай на онзи правещ стъпка - две назад, защото може той да се засилва всъщност". Не мисля, че когато кажа:"исках, ала няма да се боря" всъщност се признавам аз за победена, защото в живота си видях тъй много победители с корони от трънаци. Те често се будят в нощта, облени в пот, облечени са само в страхове, те носят своята победа в силните ръце, ала у тях и страх и ярост има, защото рано или късно истината очите им избожда и те разбират простички неща, че в тоз живот не всичко дето имаме е наше, че туй което с толкова борба постигаме, навярно просто не е наше щом иска толкова усилия за да го задържим, щом победата не носи успокоение и мир поне душевен, навярно загуба е тя... Не знам.

Но знам едно, животът толкова е кратък, за да мога да си позволя, да се откажа аз от разни там неща, които бих постигнала навярно само от инат и даже те у мен да продължат да глождят, победа чувствам че постигнала съм , защото УТРЕ пак ще има, защото туй което е за мен, така и рано или късно ще го имам(дори не тук и не сега, дори и да е не когато още искам), но нощите спокойни ми са знай и аз на "ТИ" съм с живота свой и със себе си дори.

Аз имам своите мечти, надежди и борби, но след разбор мога спокойно да призная, че имам зад гърба си загуби в очите на наблюдател заблуден, които в мен носят чувство на задоволство от победите над мен самата. А битката в самите нас , повярвай най-е трудна .

Когато борим се за прости материални там блага, когато търсим си доказателство за професионализъм... бива, ала когато нашата борба, касае други хора, все мисля си за друго мото "пусни го, ако само при теб се ВЪРНЕ- твое е, а инак, ами не е то било, не бива за него ти да съжаляваш".

Е в крайна сметка, всеки сам решава си в живота и само черно - бели краски няма. Във всяко зло си има зрънце и добро, във всяко грозно - нещо мъничко там красиво. Идеалните неща не са за тоз живот, преценките сами си правим.

shturci.blogspot.com

П.П.:

- Внимавай какво си пожелаваш;

- преценявай дали когато печелиш всъщност не губиш прекалено много от себе си и от краткото си време, което имаш тук и сега;

- живей така, сякаш утре е последния ден и решавай кръстословици....там често питат що е то БЕЗСМИСЛЕНО УПОРСТВО

Няма коментари:

Публикуване на коментар