сряда, 9 декември 2009 г.

Деца за помен

Деца за помен

Деинституционализация, интегрирана държавна политика, индивидуална адекватна оценка за дефицит на детето, райониране на услугите, оценка на потребностите, насочен ресурс, превенция на изоставянето, адекватна инфраструктура от услуги. Думи, думи, думи, отчети, доклади, съвещания, кръгли маси, четвъртити маси, ръбести маси, форуми, семинари – пари за проекти, държавни агенции, интервюта от загрижени политици – и в резултат: три разкъсани деца и три детски гроба.

В други държави децата са първа и основна грижа – в нашата държава, първата основна грижа са политиците. Без да са деца, без да се нуждаят от родителски грижи. А грижа за останалите, ако хартиса...

В други държави се грижат да се раждат деца. У нас се полагат грижи да умират деца. Там увеличават прираста, ние увеличаваме детската смъртност.

Там живеят, учат се и растат, за да вземат живота си в свои ръце. Тук ги насилват, гаврят се с тях, проституират.

Там до пълнолетие не пият, тук влизат в пълнолетие алхохолизирани, зависими от наркотици, заразени със СПИН.

Там имат покрив и храна, тук имат избор да крадат, убиват и предлагат секс.

В чужбина болните деца ги лекува държавата – тук чакат да умрат, докато им дойде редът за лечение.

В Китай тези, които отвличат и продават деца ги екзекутират. Държавата е оставила децата ни да се екзекутират помежду си, в случай, че няма кой да ги отвлече и продаде я за органи, я за – проституция.

В други държави дете, за което родителите не полагат грижи го взема държавата. У нас държавата прибира децата, за да не полага за тях грижи. Затова децата ни падат от третия етаж на дома за сираци, педофил ги убива с ловна пушка, а по-„късметлиите” се отървават с изнасилване и гаври.

Навън дават пари, за да раждат деца, у нас раждат деца, за да получат пари от продажбата им.

В други държави се борят да не изтичат мозъци, у нас детските мозъци ги размазват по паважа автомобили, куршуми, или взривни устройства.

В други държави прибират децата в домове, за да не растат в риск. Нашите деца са в сигурен риск в домовете за сираци.

В други държави имат база данни кой, къде и колко съхранява и продава взривни вещества. Ние имаме списъци на инциденти с взривни устройства и разкъсани на парчета хора.

В чуждите държави се знаят всички, които могат да приготвят взрив, у нас се знае само статистиката на избухнали коли, жилища, и взривяване на хора.

В други държави децата от домове за социални грижи се прибират, за да се знае как и с какво се занимават и да бъдат под закрила. У нас децата сираци пребивават в пансионите, за да не се знае какво им се случва и да ги ползва криминалният контингент.

В чужди държави кметствата се грижат за живота и здравето на децата, у нас общините се грижат за погребенията и помощите за опечалените близки, загубили деца.

Те имат дни празници за децата си. Ние имаме дни на траур за българчетата без родителска грижа.

Те имат състезания, шампионати и конкурси за деца. Ние имаме арестувани, заподозрени и разследвания за смърт, изнасилване и убийства на деца.

Три деца бяха разкъсани от взрив. Деца, оставени в дом за социални грижи. Един баща загуби сина си, заради бедност. Довери го на държавата и му го върнаха мъртъв. Така както връщат американски войници от Афганистан. Разликата е, че Домът за социални грижи не е бойно поле, а стряха, покрив, храна и надежда за оцеляване.

Майка, със съпруг в психиатрия и още две деца, бе дала сина си в Дома, за да е сигурна, че поне това дете няма да живее в обор, без ток и вода, и ще бъде на топло с храна, и възможност да учи. Получи сина си разкъсан и студен. Няма даже снимка от него!

Парнаджията, дал на трите деца взривател от противотанкова мина с детонатор, се самонарани с джобно ножче, когато отишли да го арестуват. А защо не е потърсил клечка за уши?

„Правилото е който си създава деца, да си ги гледа, а не държавата да му ги гледа”. Така премиерът Бойко Борисов коментира инцидента в Дома в Крумовград. Борисов бе попитан дали не е по-добре държавата да подпомага родителите да отглеждат сами наследниците си, вместо да ги оставят в социални заведения като загиналите.

„Ролята на държавата е да подпомага, ако са в такава социална позиция, че не могат с малко да не им достига да ги гледат. Но не може да създадеш дете и да чакаш някой да ти го гледа”.

„Така че съжалявам за случилото се, пратили сме министъра там, задържани са хора, надявам се да ми предложат концепция, която да отговаря на съвсем нормални европейски условия”, обясни Борисов.

Той очаква концепция, която да отговаря на европейските условия. Той не приема, че родител, който няма пари за децата си, може да ги даде на държавата, за да имат те покрив, храна и училище.

А може би трябва да се върнем към традицията на прехода – майка остави новородено в тоалетна, майка уби бебето си, майка продаде детето си...

Ситият на гладния не вярва. Няма как всички да сме богати, някои са по-малко богати, други – направо са си много бедни. Те са мнозинство. Статистиката и социологическите проучвания го твърдят. Трябва ли бедните да имат деца, или може би ще се мине към стерилизация?

Децата на България не са само онези, чийто бащи политици са ги пратили в чужбина да учат и живеят. Децата на държавата са и тези, чийто родители са без работа, без поминък, без надежда за светлинка в тунела – деца на онзи, всеки пети българин, който оцелява. Президентът ни е президент и на тях. Премиерът ни е премиер и на тях. Държавата ни е една – както на тях, така и на другите. Разликата е, че другите гладуват, живеят без ток и вода в обори и са принудени да дават децата си на държавата, вместо да ги обричат на глад, студ и мизерия.

Връщат им ги мъртви, научават, че са ги насилвали – детството, осигурено от държавата е присъда без право на помилване. Борба да оцелееш и останеш жив.

Докато заравяха децата, разкъсани от взрив в земята, Прокуратурата повдигна обвинения за „убийство по непредпазливост”. Да дадеш на деца да си играят с взривател от противотанкова мина с детонатор, вместо да им купиш игра, или футболна топка – това ли е непредпазливост по българския закон?

Защо не си признаят политиците ни, че са се провалили и продължават да се провалят в грижите за децата от социалните домове?

Да преживееш детето си, и да го погребеш. Човек прегаря, пресъхва и се вкаменява и не знае – останала ли му е душа, или има още само тяло. Няма вчера, няма и утре. А днес е непоносимо...

Люба Манолова

Информацията е от тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар