Част 2 ОБЩА ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА - ЗЕМЛИЩЕ НА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА

           Землището на Голема Раковица граничи с тези на селата Байлово, Белопопци, Гайтанево, Огняново, Вакарел, Белица, Каменица и Смолско. Сегашните му граници/синори/ са следните: Като се започне от местността Стражата и река Треска, по цялото и течение до големия/дълбоки/ дол, сетне се изкачва по него до Вакарелския път на билото, от там по него до Малката/долната/ икуна, Белишкия преслог, Голямата/горната/ икуна, спуска се почти под прав ъгъл по пътя на местността Равни рът и продължава по него до Шишковата мера и кладенеца Райкьовец. След това на север от държавната гора Кютуклия, малко по течението на река Два брат, пътя на местността Чемерник до Матев дол. След това поема по него надолу към Байловската река и по нея надолу до водениците. От там връз Кольов дол до края му, където го препречва Гайтаневския път зад Спасова могила. От там по Михово поляне до Сараков дол и по него надолу до раковишката река и по нея до местността Стражата.

С тези си граници селото заема едно пространство от около 100-150 км². това пространство е покрито с ниви, ливади, гори и скали. Нивите заемат повече равнините и леките наклони, но има и такива, които са разположени и по стръмните наклони. Нивите се разделят с малки и големи, с ниски и високи слогове. Малките слогове са по малките наклони, а големите – по големите наклони. Малките слогове са покрити с трева и бурени, а по големите има и различни дръвчета – сливови, крушови и др. те пречат на ерозията, но и дават плодове на стопаните. Най-вече слоговете служат за яка подпора на почвата. Без тях цялата плодородна почва ще се свлече и нивите ще останат само от камъняци. Затова слоговете трябва да се пазят. Повечето от ливадите се намират по ниските места, но има и такива по равните върхове и наклоните на височините, но последните са по-малко доходни. Ливадите се косят един път в годината и тревата им се суши за храна на добитъка през зимата. Гората, която заема по-голямата част от раковишкото землище, служи да огрев на местното население, а част от нея се продава извън селото.

Това раковишко землище е рязко разделено от реките, които дълбоко го прорязват, както и планинската верига от четири различни разклонения.

Първата част съставлява Средни рът, който е забил носа си в средата на селото. Втората част е Габров рът, който стига до под селото. Третата част е Крайни рът /турският рът/, който стига до над селото, до река Два брат. Тези три рътлини се спускат успоредно, почти перпендикулярно от главния вододел и са стръмни и гористи. Въпреки това там има много ниви и ливади. Четвъртата част съставлява Спасова могила, която е точно срещу Средни рът и реките. Тя е полегата и цялата е покрита с ниви, а долините и с ливади. На конусообразният и връх е кацнал параклиса „Св. Спас”, който се вижда отдалеч. Той се посещава, както от раковчани, така и от селяните на околните села, и то само на Спасов ден. Там берат известната билка росен, която расте само тук. От двете страни на Спасова могила се намират височините Чемерник и Смильова могила, отделени от нея с деретата Слатина и Трънливец.

Цялото землище на Раковица е нарязано от реките и баирите в най-разнообразни форми, а дължината му е 15 км, а ширината 10 км. Баирите, някои от които започват от самото село, заедно с долините образуват на много места чудно хубави кътове. Много места са осеяни с големи и малки еруптивни скали и пещери, с чудни форми, които наподобяват Белоградчишките. Най-забележителните от тях са Ерменица и Баликовец, като и двете се намират в самото село. Други като тях са: Влаев камък, Пършевия камък, Пеюв камък, Орлов камък, Соколов камък, Черков камък, Белия камък, Лизания камък и други. Всеки от тях носи по един легендарен разказ свързан с неговото име. Рогачов камък, например, носи името си от следната история: Навремето ловджийски кучета гонили един рогач-елен, а в раковишко имало много елени, и той, като стигнал до труднодостъпната и голяма скала, надвесила се над реката, и като видял че няма къде да избяга от заобиколилите го кучета, той се хвърлил от скалата и умрял. От тогава скалата се казва Рогачов камък.

Има няколко пещери, но най-голяма е тази, която се намира под селото, до реката, срещу Люляковата чукара – Орлово стране. Тя е с два-три отвора и е много дълбока, незнайно колко. За нейната дълбочина говори следната легенда: някога тук дошъл на лов един ловец с палаши. Единият от тях подгонил заек и го гонил до входа на пещерата. Заекът, като видял че няма къде другаде да се скрие – мушнал се в пещерата, но палашът го подгонил и там. След известно време заекът и палаша излезли чак на Гайтаневските ендеци, които се намират на 2-3 километра въздушна линия, значи дълбочината на пещерата също е толкова.

Втората по големина пещера е в местността Гръбнача. Тя се намира точно срещу първата, на отсрещния бряг на реката. Тя има малък отвор и не е много голяма скала и е заобиколена от камъняци. Открита е преди 30-40 години[1] от едно козарче. Вътре е била обширна, като голям салон. При първото влизане са намерени много човешки кости, черепи и много железа, но нищо не е запазено. Имало е и много сталактити и сталагмити.

Трета по големина е пещерата Мечата дупка, която се намира в Мечия дол на Средни рът до Бонковите кошари. Тя е с малък отвор, но вътре е била обширна. Служила е за най-различни цели. В нея са били скрити и убитите турци по време на Априлското въстание.

Местностите Люлякова чукара и Орлово стране са покрити повече с люлякова гора и пролетно време аромата на разцъфналите люляци се смесва с благоуханието на свежи пролетни цветя, които растат по тревистите скатове на съседните височини и се подушва на голямо разстояние и пълни душата на хората със задоволство. Всеки, на когото се отдаде случай да види това удивително съчетание в природата, неминуемо ще си пожелае да се върне и друг път тук. По такива места човек забравя своите мъки и грижи и може да намери жадувано спокойствие. Това спокойствие на природата може да изцери разклатените нерви на човек.

В нашето землище има много интересни места с най-различни и чудновати наименования, като: Усойната, Пенето, Търтелица, Тепето, Беглишкото гумно, Драгулин, Язмото, Петрово бунище, Колника, Буилов камък, Орловица, Треска, Сипеливица, Дерменето, Джурджуво стране, Дълго присое, Орлово стране, Поличките, Люлякова могила, Гноя, Заногата, Стражата, Градището, Глявнарова усойна, Раева могила, Потон, Пиперкова кория, Добросов рът, Смърдешки дол, Черешов рът, Остра могила, Пчелините, Калугерски дол, Сърнещица, Търкалище, Клисурата, Алекса, Плаши рибица, Дядовец, Златков рът, Чадъра, Черковището, Твърдинова рътлина, Бабканица, Даева могила, Вагляров рът, Копана могила, Дисагов рът, Ново пладнище, Двата бука, Търницата, Мечия проход, Салханата, Пищи враговец, Лопушна, Дебелец, Гюровец, Сливите, Манастирец, Калинките, Стефановият гроб, Казъмската усойна, Малката икуна, Белишкия преслог, Голямата икуна, Йотин рът, Равни рът, Чучура, Колунска локва, Караулницата, Чаршията, Старчов рът, Каловица, Казиовец, Траткова могила, Китката, Таралежов валог, Габера, Варнишки дол, Ерменица, Петров кръст, Буева черква, Марина страна, Черногоров дол, Ямето, Дупките, Мечия дол, Дрянов дол, Есенниците, Радиновец, Щърковец, Пелинов валог, Свинаковица, Гърбев рът, Блешев рът, Джурков дол, Лесково присое, Кукулевица, Манджарин, Орничака, Попов рът, Турски рът, Шишковата мера, Калугерица, Кютуклия, Дренова могила, Гергьовица, Загорчов рът, Три чукари, Русинов рът, Руда чука, Масларец, Богородица, Милушица, Ненова могила, Крънджовец, Два брат, Плющака, Света Петка, Чемерник, Радичовец, Слатина, Матев дол, Циганка, Спасова могила, Челебиовец, Усран дол, Драгойчовец, Сурупа, Солени дол, Татул, Писания камък, Михово поляне, Ромънските гробища, Кръста и още много други. Много от тези местности, както и кладенците  носят по някоя легенда свързана с тяхното име. Някои от тях са важни и интересни, но за да ги опиша всичките е нужно много време и работа. Всички останали рътлини, баири, валози и долини носят свои имена и са познати на по-голяма част от местното население.

 

---

[1]Автора е писал тази история вкрая на 40^-те и началото на 50^-те

Част 1 ОБЩА ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА - ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА

 

Село Голема Раковица, както сега се нарича нашето село, се намира на 23 градуса и 48 минути географска дължина и 42 градуса и 37 минути географска ширина. Има 2200 души[1] население и то всичките са чисти българи, без абсолютно никакъв примес. Изключение правят само 1-2 отседнали християнски цигани и техните семейства.

Административно селото ни попада в Новоселска /сега Елин Пелинска/ околия, Софийски окръг и второто по големина село в околията.

Намира се на 45км. югоизточно от гр.София и на 22км. от гр.Елин Пелин.

Живописно е разположена в гънките на Западното Средногорие, там където Средна гора пуска предпоследните си разклонения, които постепенно се сливат със Софийското поле. Заградена е с венец от големи и малки хълмове, които я скриват от далечни погледи – намира се в дупка. От южната си страна, по цялото и протежение, тя е заградена с огромен залесен зид, с почти отвесни високи гористи баири и това дава усещането, че небето над нея е по-малко. Гледано от съседни по-големи височини, местоположението ѝ прилича на същински фокус, от който излизат лъчезарни малки планински вериги, които постепенно се издигат по високи направления. Селото ни е така скрито от природата, че може да се забележи едва когато се доближиш на 1-2 км. от него.

За да стигнеш от София до голема Раковица, трябва да тръгнеш по Орханийското /Ботевградско/ шосе, да стигнеш до Горнобогровските ханове и от там, по новото шосе което се отделя в дясно, да се насочиш към нашето село. Шосето минава през с.Маслово/Мусачево/, Новоселци/гр.Елин Пелин/, Орманлия/Лесново/, Доганово, Гюреджия/Огняново и накрая стигате в село Голема Раковица. Тя е последното село в околията и отстои на приблизително еднакви разстояния от Пирдоп, Панагюрище и Ихтиман. Така че, ако вземем пергела и поставим единият му край в Раковица, а другият в някой от другите градове и го завъртим, то ще се опише окръжност около която са разположени горепосочените градове.

Селото се е разпростряло главно около поречието на двете реки : Равна и Лопушна, но има и много къщи, които са накацали амфитеатрално по височините между двете реки и на човек му прилича, като да е в Търново.

Тя е първото балканско средногорско село по пътя между София и Панагюрище и се намира точно в средата на този път, който е използван от апостолите по време на априлското въстание.

Из селото, в дворове и градини, както и по поречието на реките, стърчат тополи, които извиват кръшни снаги към небето и надминават по височина няколко пъти другите дървета. Това придава на селото красив ориенталски вид. Гледано от близките височини, селото има чудно красив изглед.

Повечето от къщите в селото са двуетажни и по-голямата част от тях са строени след пожарищата през Априлското въстание. Те са с красив изглед и без калкан. Покрити са с местни керемиди, но има и такива, които са покрити с цигли. Постройката на долния етаж е зидова/Камъни, пясък, пръст и вар/, а горните етажи от греди и плет. Всички те са чисто измазани с бяла или синкава боя, а краищата на стените са украсени с цветни цокли – шарки. Стените на долните етажи са измазани с червена пръст. Цялата къща отвътре и отвън се премазва най-малко един път годишно от стопанката. Вътрешното разпределение в горните етажи на по-старите къщи е: стая с полици и долап за живеене, къщи/кухня/ през която се преминава за стаята. В нея има водници, огнище, оджак и хамбари за поставяне в тях на зърнени храни, а при някои по-нови къщи, вместо хамбарите са изградени една-две стаи. Пред кухнята има содурма – открит от двете страни балкон и служи за вход вместо антре.  Долният етаж обикновено имал две крила. Едното крило служело за зимник, където се поставя зимовището, а другото крило било за обор, където връзвали воловете или друг добитък. Най-красива от старите къщи е тази на Гато Стоянов Шишков, която е от копривщенски тип, но сега вече е занемарена. Долният етаж е служел за кръчма и за училище, като е имал две отделни стаички. На горният етаж също има две стаи, едната от които е с дърворезба. Едната от стаите имала и задна врата, която служела за вход-изход при нужда. Такива били по онова време повечето от къщите в Средногорието, като в Копривщица, Панагюрище и пр. . добре би било тази къща да се потегне и да се запази за бъдните поколения като музей и в него да се съхранява всичко, което е свързано с въстанието и въобще с историята на Раковица. Тази Гатова къща е посещавана от Апостола на свободата, както и от други революционери като Бенковски, Димитър Общи и пр..

От десетина години насам се строят нови къщи, които след прокарването на регулацията, ще допринесат за новия облик на селото. То ще стане малко по модерно и ще придобие по-градски вид.

До преди 30-40 години, отоплението в къщите ставало с кюмбета/зидани печки/ поставени в стаята, които са се палили с дърва откъм къщи, а сега се отопляваме с ковтори /ламаринени печки/ пак на дърва. През турско време са се осветлявали с кандилца и борина, по-късно с газеничета и ламбори, а напоследък вече и електричеството навлиза в живота на раковчани. Дворовете на раковчани са малки и не може да се развива голям харман, като повечето са заградени с плетове от пръти и колци, а отгоре са набучени тръни. Има и такива къщи на по заможни селяни, които са заобиколени със зидани каменни дувари. В дворовете освен къщи има и плевни със сайванти за сено и слама. Има и фурни, хамбари и кокошарници.

---

[1] В момента, когато Петко Велчев е писал тази история, населението на Голема Раковица наистина е наброявала над 2000 души.