Част 8 ОБЩА ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА - СПАНЕТО И МИНЕРАЛНИ БОГАТСТВА

          СПАНЕТО НА РАКОВЧАНИ

За спане нощно време раковчани си постилат направо на пода, който е замазан с жълта пръст. За постелки използват козляци, а за завивки – калчищни или вълнени черги, които са приготвени от жените. Вечер преди лягане жената постила за спане и всички лягат под една завивка. Изключения правят само малки деца и младоженци. Сутрин постелките се прибират, завивките и възглавниците се изпухват, надиплят се и се поставят на дървена пейка наречена чергарник, която се намира обикновено в същата соба. Това се прави с цел, за да бъдат топли за следващо ползване. Но времената се менят и напоследък този първобитен начин за спане е доста променен. Днес повечето си слагат макар и груби дървени кревати, на които се постилат със завивки. За тази цел се използват шарени вълнени черги, а понякога и юргани. В една къща винаги има в повече постилки и завивки и те се пазят нови и се използват когато дойдат гости. Спането в една соба се практикува повече зимно време, когато е студено, а лятото се спи и по дворовете, плевните, яхърите, по нивите и ливадите, кой къде намери за удобно или където го застави работата.

МИНЕРАЛНИ БОГАТСТВА

В землището на Голема Раковица има много подземни богатства. До сега са открити залежи на много места, които ще изложа накратко:

На горния край на селото, до чудно и безредно назъбената каменна местност „Ерменица”, на мястото където и сега са къщите на Павловци и Гицинци, някога е имало видня /мина/, където са добивали желязна руда. Кога е било това, както и други подробности около нея, никой от сегашното поколение не може да даде. Знае се само, че след това, когато са разкопавали местата за къщи и дворове, там са намирали сгурия и черна пръст. Това и сега се очертава в дворовете на две съседни къщи, където в едната пръстта е черна, а в другата обикновена, което прави много ясен контраст.

Друга видня 8мина/ е имало в м. „Ушите” под м. „Умнище”, близо до Ушкуловата тепавица и дарак, които сега се намират в Огняновско землище. Там също е приготовлявано желязо. И там голямо пространство е покрито с черна пръст и явно личи виднята /мината/. Тези мини, както и подобни край Горубляне и Пасарел, сигурно са били част от Самоковските мини. Всички те сега са запустели и разрушени от нашето безбрежие. Сигурно на много хора ще може да се даде препитание, ако тези мини се възобноват. И между другото държавата се грижи за откриването на нови рудници. Срещу „Ерменица”, там където е била първата казана видня, между Калугерски дол и Златин/Светения/ дол, сега е открит пирит, от който се добива сяра и сярна киселина. Известни лица са запазили периметър, но работата още не е започнала

На местността „Пчелините”, в Гробищарския дол, са открити залежи от мед /бакър/ и там също е запазен периметър. Там е разкопавано доста за проверка, но какъв е резултата от тази проверка не ми е известно. В същата местност, както и от към страната на Остра могила, има обширни територии покрити с бели камъни, което сигурно са мраморни залежи, но не ми е известно дали е проучвано и дали е запазен периметър.

На местностите „Коев дол”, „Богородица”, „Пльощака”, „Пършовия камик”, „Спасова могила”, „Ненова могила”, както и по съседните на тях места са открити манганови залежи и са запазени периметри. Процента на рудата бил голям, около 60-70%, и е привлякъл вниманието на една чужда компания и хората са започнали да работят. Времето ще покаже какво ще стане по-нататък. До сега са изнесени много камъни с руда за странство. Най-големи разкопки са направени в „Коев дол” и „Ненова могила”. За откриване на тази руда сведения са дадени от Димитър Ангелов и Захари Ненчов, като първият е бил любознателен събирател на камъни, а вторият ги занасял за проверка от вещо лице в София, което открило рудата и запазило периметъра.

Напоследък, в най-ново време, са открити залежи на железни руди: хематит, лимонит и др., на местността „Остра могила”. Работи се усилено и дава доход, както за държавата, така и за много хора от селото. Цялата местност е надупчена на много места, като най-много по равният и връх на извора. При разкопките, дълбоко в земята са били намерени подпорни греди, което показва, че там много от отдавна е добивано руда. Специалисти могат да се произнесат кога е било това.

На местността „Стражата”, която се намира на синура между землищата на Раковица и Гюреджия, още преди войните е открита мина за каменни въглища, чието качество е било средно между Пернишките и Чукуровските, но тогава тази мина е била изоставена поради липса на средства и заради самите войни. След това по нея отново започват работа братя Кросневи, обаче засега тя пак е спряна.

По всичко изглежда, че землището на Голема Раковица е пълна с големи, но тайни подземни богатства, които чакат времето си, капитала и своят майстор. За такива места народният поет Иван Вазов казва:

Какви ли тайни дремат,

и богатства, красоти

по твоите долини,

поля, висоти?

Ти рай си, да,

но оценяват те прилично,

но те познава по-добре

теб еленът в горите.

Теб познават те добре

и крилатите певци,

а ние ще живеем тук и ще умрем

като същински чужденци.

Селото и неговите околности са доста разнообразни, доста интересни и могат да бъдат обекти на художници, туристи, летовници, търсачи на подземни богатства. Могат да се построят почивни станции и пр., но досега никой не е помогнал за това, а всячески му е пречено. Бедността и пътните съобщения не са обърнали внимание на съответните хора.

Част 7 ОБЩА ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГОЛЕМА РАКОВИЦА - ПОМИНЪКЪТ НА РАКОВИЦА

 ПОМИНЪКЪТ НА РАКОВИЦА

Поминъкът на раковишкото население е в земеделието, скотовъдството и дърварството. Поради факта, че сме балканско село, то земеделието ни е слабо, но все пак то е основният ни поминък. Скотовъдството ни не е добре развито, а гората ни е на доунищожаване. Но въпреки всичко, трите бранища се допълвали и създавали възможност да се преживява общо взето положително. От земеделските култури се сеят жито, ечемик, ръж, царевица, фасул, картофи, леща, тиква и др.

След прибирането на реколтата нивите с есенниците се изорават и остават угари (не се сеят), за да се обработят и приготвят за следващата година. Някои по-силни ниви се садят с царевица, уров и картофи. Нивите се обработват с рало, ралници и по-рядко с плугове, влачени от волове, крави, коне и биволи. Някои ливади са засети с люцерна, която се коси от два до четири пъти годишно и е много хубава храна за добитъка.

Като домашни животни се отглеждат крави, волове, биволи, коне, магарета, овце, кози, кучета и котки. Отглеждат се също и свини, както и различни пернати животни, като кокошки, патки, гъски и пр. Повечето от тези животни са за местно потребление, а малка част отиват за продан.

Телетата, слабите волове, яловите крави и пр. Летно време се изкарват на паша в планината, където стоят от Гергьовден до Димитров ден и се наричат яловина. В празничен ден, всеки който има животно в яловината, праща някой от домашните си, за да накърми животното с ярма и сол или със специално замесен хляб. Обикновено да кърмят яловината ходят млади момичета и момчета, които са тръгнали в ранни зори, към 4-5 часа, като по пътя си събуждат всичко живо със своите песни, шеги и закачки. Човек трябва да чуе техния глъч, за да усети на какви песни са способни местните жители, дори при едно такова незначително събитие.

Лятно време, преди Гергьовден, делят овците и козите на две. Едната част се състои от отбити агнета, ярета, шилета и ялови овци и кози, овни и пръчове и всичката тази твар се откарва в планината, където се пасат цяло лято и се скарват чак през есента. Другата част овце и кози, които се доят, остават в селото, пасат се близко до него и се връщат да се доят всеки ден, като в първите месеци това става по три пъти на ден. Овците нощуват по нивите на егреци, за да наторяват земята ( тяхната тор е много силна), със същата цел и яловите говеда спят по нивите в балкана. За изхранването на тези животни през зимата се събира сено и слама, които се трупат на сушина в плевни или се правят купи до кошарите в балкана, където по някога зимуват стадата. В края на пролетта всички овце, шилета и кози се стрижат и вълната и козината се събира и се обработва и от нея се приготвят платно и козляци за нуждите на семейството. Поради недостиг на сено, слама и пр. Всеки стопанин отглежда най-много до 100 глави добитък.

Пчеларството в селото не е много добре развито, макар че има добри условия за неговото модерно практикуване. Стари кошета има много, а нови, модерни сандъци – съвсем малко. За в бъдеще пчеларството сигурно ще се развие, пзащото има много гори и пасища по балкана, където пчелите да събират нектар и прашец.

Горите в раковишката мера са държавни, общински, частни и общи кории. Използват се главно за отопление, а дървета за строителен материал са останали малко. От гората се препитава една трета от населението на Раковица, и то по-бедните, които берат дърва както за себе си, така и за продажба на нуждаещите се в околните села и в София. В миналото за там са пътували цели кервани с дърва за продан. От там не са се връщали празни, а са купували всичко необходимо за зимата – както за ядене, така и за обличане.

Сега обаче сечта е спряна и горите са завардени, и много семейства объркани се чудят какво да правят. За сега гората се сече на етапи. Землищата на Копана могила, Казновец и Трите чукари през турско време е била държавна или бейска гора, но раковчани не са се церемонили и са секли в нарушение из нея. В раковишката гора растат: дъб, бук, габър, липа, осен, трепетлика, дрян, круша, слива, леска, киселица, бор, ела, смърч, дива череша, щипка и др. От плодните дървета се събират плодове за ядене и сливи за ракия. Плодовете на тия дървета по ниви и ливади е частна собственост, а по горите – обща.

През турско време от гората ни са правени много дървени въглища. Те са карани най-много в Самоков за видните, където се приготовлявало желязо. За някои от тези въглища е плащано малко – само по няколко оки жито, а друга час от въглищата са приготвяни и карани ангария поради някакво наказание. След освобождението също са горени въглища, но вече са търгувани най-много в София. Поради приготвянето на дървените въглища и сега по горите има малки площадки, където са горени те.

Овощни градини и лозя в землището на нашето село няма и не може да има, защото такива не може да виреят по тези места, нищо че са правени опити. Другата причина за липсата на такива насаждения е незнанието на местното население какви сортове могат да виреят тук, за да бъдат засадени имено такива. От скоро се правят експерименти с някои видове овощни дръвчета, но резултат за сега няма.

Друг допълнителен занаят в Раковица за някои е воденичарството, тепавичарството, варниците, кръчмите, бакалниците и пр. В землището на селото има 11-12 воденици с по едно витло, а има и една моторна. Някои от тях се намират в самото селоу а други са вън от него. Тези воденици са на Кьосевата, Шишковата, Грънчовата, Геновата, Рашковата, Коловата, Алексовата, Петровата, Г.Димитровата, Казъмската, Абрашевата, Лумбевата, Пушевата, Барбутската рода. Тези воденици са били частни – на едно или няколко лица, които са били ортаци, като всеки от тях е работил по няколко дни, а после другият го е сменял. Най-старата от тези воденици е Барбутската, после е Кьосевата, Грънчовата и т.н., като сигурно са строени, след като са се завърнали нашенските бежанци от Мала Раковица или другаде. Днес съществува само Павловата воденица, заедно с няколко къщи пощадени от пожара през Априлското въстание. Сега те представляват същински стари паметници и служат за връзка между миналото и настоящето. Над някои от тези воденици, които са в селото смърта (в лицето на регулационния план) се е надвесила с косата си и те скоро ще бъдат заличени. Те денонощно тракат със своите кречетала, сякаш протестират срещу тази неправда – отнемането на живота им. Но както изглежда всичко ще е напразно.

Има две тепавици, които се намират вън от селото. Това са Казъмската и Лумбевата и те работят само пролетно време и обслужват както раковчани, така и селяни от околните села.

Във варниците на селото се приготвя доста задоволителна по качество и количество вар, която в повечето случаи отива за местното население, но има случаи когато се изнася и навън.

Кръчмарството в Раковица е сравнително добре застъпено. Провидението е наспорило Раковица с няколко, а по-точно 8-10 кръчми, макар, че малцина от сегашните кръчмари са видели хаир. Както другаде, така и у нас, този занаят се практикува повече за вербуване на клиенти на съдилищата, затворите и болниците, както и за всевъзможни други сплетни от които много наивни хора дълго време не могат да се освободят. С малки изключения всички кръчми са на местни хора, които същевременно ги използват и за бакалии, а стопаните се занимават и със земеделие. Присъствието на млад човек в кръчмите се счита за позорно и неприлично нещо.

В селото има и между 7-8 бакалници в които се търгува със стоки, закупени от Новоселци, София, а едно време и от Пловдив, където левът е вървял 6 гроша. В турско време и в първите години след освобождението местни бакали не е имало, а отвън са дохождали амбулантни такива продавачи, като те са били гърци, евреи и пр. Сутрин са идвали, а вечер са си отивали. Те не са смеели да нощуват в селото, а хората са казвали: „Гръкът е дошел!” Отивали и пазарували, обаче гръка или евреина винаги са си отивали под загуба, защото раковчани са били винаги безмилостни към тези паразити.

В селото има и няколко терзии, ковачи, кожухари, плетачки, дърводелци, дюлгери, колари, каруцари, говедари, биволари, телчари, овчари, козари, яджии, свинари, бозаджии, яйчари, зарзаватчии и пр. Някои от тях работят зимно време и обслужват повечето местното население. Всички раковчани обработват земята си. Обущар и мутафчия е имало само по един, но те не са били местни хора, а са били родом от гр. Панагюрище. След тях е имало и някои нашенци, които са прихванали този занаят. Грънчар е имало само един, който също не е бил от тук, а се е призетил в Раковица от Трънско. Няколко години преди освобождението в Раковица е имало и един човек за гайтани. Такива гайтанджии е имало много в редица подбалкански села, но сега не съществуват. Чарка се е намирал в двора на Цано Бояджийски, който е бил родом от гр Пирдоп. Сега там живеят Велко Цановите наследници. Същият е имал и няколко малки фабрики за приготвяне на сапун, като там са се правели по-големи количества, за нуждите и на околните села.

В турско време моми, начело с драгоман и малко ергени на групи са ходели на Чалтик – на работа по оризищата в Пловдивско и Пазарджишко. Ходили са също и на жътва в Ромъния, където са престоявали по три седмици. Заминаването им и връщането им са били придружени от буйни песни. В повечето случаи те били изпращани от жени и деца и това представлявало едно нежно събитие за селото. Когато пак на групи се завръщали обратно, щом се появели из зад баире и песните им огласяли пак цялото село. Тогава хората излизали от къщите и се провиквали: „Романките си идат” и всички радушно ги посрещали, като много често се срещали и сълзи в очите им, а някои малки направо са плачели, че са ходили на тежък труд по силният слънчев пек, после тежък път са пътували, за да подсладят живота на семействата си и да приготвят своят чеиз. Те са ходели из другите места, защото жетвата в Софийското поле започвала три седмици по-късно отколкото в Пазарджишко и Пловдивско. След като се върнели от там, те започвали жътва в Софийското поле, а накрая и в Раковица. Труд, труд и само свещен труд.

Една друга работа, която вършат раковишките момичета е слугинството. Тази работа се извършва от момичета между 10 и 20 години. Макар тази работа да не е много престижна, много момичета прекарват в София като прислужнички и възпитават децата на просветените. Те се цанят повече месечно, от Гергьовден до Димитровден и обратното. В София, между интелигентния свят, те изучават много добре живота и после стават добри домакини. Но този занаят не е много по волята на повечето момичета и те се стремят да го избягват. И то не заради мъчната, но благородна работа, а заради грубото отношение на господарите им, които много често се отнасяли не съвсем по човешки към тях. Често попадали на криворазбрани и не много реномирани семейства. И най-вече волния и горд горски дух на тези червенобузести млади момичета не им давал покой сред неразбраните и противни нрави и обичаи на разнородна София.