На 7 Ноември 2009 г., Събота се проведе екоакция “На Ваша страна” за почистване бреговете на язовир Огняново.
Събрахме се голяма група риболовци, приятели на природата, малки и големи. Въпреки силния вятър сутринта, започнахме с риболовното училище. Природата бе благосклонна и вятърът поутихна, което позволи по-лесно да се замята.
В училището се включи и господин Наотака Фурута, управляващ директор на Brother за ц. и источна Европа. Последва риболовно училище, а веднага след края му, всички грабнаха чували, сложиха ръкавици и се втурнаха да събират боклуци, разпръснати по брега.
Накрая всички се почерпиха и похапнаха след добре свършената работа.
Направи впечатление относително по-малкото отпадъци в участъка в сравнение с миналата година. Искрено се надяваме ефекта да е не само непосредствен и еднократен, но и повече българи да започнат да оставят след себе си само чиста природа без отпадъци.
"Стари видри" и Брадър България раздадоха купи и предметни награди на победителите и на всички участници.
І място - Ивайло Петров. Ивайло спечели и приза за най-голяма риба с хубав клен.
ІІ място - Николай Дичев - Ники е едно симпатично хлапе, което за първи път хвана въдица, но въпреки това успя даже да хване костур.
ІІІ място - Златко Митев
Награда за най-уникален отпадък: двама наградени
Росен Велев - намери GSM апарат
Людмил Димов - автомобилен регистрационен номер
Най-много риби сред дамите - Елина Райнова
Най-малка риба - Юлиан Апостолов
Почетната купа бе връчена на г-н Наотака Фурута - управляващ директор на Брадър за централна и източна Европа.
Благодарим на всички участници! Заповядайте на следващите ни акции през 2010!
Най-лошото от икономическата криза вече е зад гърба ни
Шестдесет на сто от българските граждани смятат, че най-лошото от икономическата криза вече е зад гърба ни.
Това показват данни от национално представително проучване на Института "Отворено общество", проведено през октомври, каза изпълнителният директор на института Георги Стойчев
Той отбеляза, че както оптимизмът, така и песимизмът на анкетираните се дължи не толкова на икономически, а по-скоро на политически фактори, свързани с избора на новото правителство.
Проучването показва, че около 41 на сто от симпатизантите на ГЕРБ са оптимисти за бъдещото икономическо развитие на страната, докато едва 9 процента от привържениците на БСП и 10 процента от привържениците на ДПС са оптимисти за развитието на икономиката през следващите 12 месеца.
Страшно неприятно нещо са парите! Защото са нужни на всички, и на бореца за свобода, и на правозащитника, и на журналиста. И даже на съдията и на адвоката. Този факт нарушава равновесието сред нас. Гледаш по телевизора - благ политолог или опитен борец за нашите права, говори хубаво, убедително...
А в главата ми възниква въпрос: откъде този човек получава пари? И веднага угасва ореола на бореца около главата му.
Парите не поправят несправедливостта в природата, а ги задълбочават беше казал писател. Как е хубаво и леко да се живее в разбираем свят в който всичко е разпределено на парчета и разделено до трошица.
В този свят има сила на Доброто - това е Запад. Има даже цяла Империя на Доброто - това е САЩ. В тази добра страна са загрижени изключително за правата на човека в целия свят и имат много държави - приятели. Всички са възпитани и коректни и повече от всичко на света обичат, всички хора да живеят на земята в мир, благоденствие и щастие. И за това, който не желае да живее в мир и щастие се налага да го бомбардират от Империята на Доброто. Но само заради това, да престанат да бъдат лоши.
Всичко е просто и ясно в разбрания свят. Не е нужно да мислиш, да анализираш...
Но как да отличим лошото от доброто?
За да не възникват усложнения, “лошите“ ще ги покажат по “независима“ телевизия и ще ги нарекат лоши. За тях ще пишат “свободните“ вестници, на никого “неподчиненото“ радио и лъскави списания разбира се от никого “не финансирани“. Всичко ще покажат и обяснят. И хубав критерий са измислили. В лошите държави - в тях няма демокрация. Или е малко или недостатъчно много.
Демокрацията неизбежно ще победи в целия свят - това е припев от песента на запада. И я пеят от всички екрани и от всички страници, даже и не се замислят, че 6-7 милиарда човека от населението на земята, не могат да живеят по височайшите стандарти на съвременният западен потребител. Планетата няма да издържи и няма ресурси в такова количество, че всички да могат пo три пъти в годината да сменят колите и телефоните си.
Та какво се получава? Че демокрацията ще победи на всякъде, но да се живее еднакво навсякъде не може!
Тогава за всички ще стане очевиден факта, че обществения строй към стандарта на живот няма никакво отношение. Демокрация ще има навсякъде, а хубав живот ще имат тези, които контролират нефта и газа и другите природни ресурси.
Всъщност това се забелязва и сега.
Десетилетия наред ордите на политолозите и на платените борци за чужди свободи твърдяха пред стотиците милиони хора, че друг път към победата на демокрацията няма. И ето че тя победи. Но хубаво живеят пак в САЩ, Великобритания и Япония, а лошо в Мозамбик, Виетнам и Колумбия.
Как да си обясним тези странности?
Извода е - демокрацията не може да победи в целия свят! Нещо повече, демокрацията не трябва да побеждава в цели свят в никакъв случай!
Иначе на всеки ще му стане ясно, че САЩ и нейните приятели сеят демокрацията ,но не се ползват от нея, но я прилагат като средство за подчинение и организация за без бедно съществуване за сметка на останалия свят. Движение на всичко - цел никаква.
Това се случва и у нас от десетилетия. Вечното движение към демокрация, обезпечава вечното доминиране на планетата на англосаксонците и техните сподвижници, дава им вечно висок стандарт на живот.
Почетно и прието е при тях, цял живот да се бориш за демокрация, да получаваш заплата в твърда валута и след тежкия ден на “борба“ да се поразходиш из уютните улици на Брюксел или на барбекю в покрайнините на Лос Анжелос. Не по-малко приятно е да се числиш в предните редици на съвременните нови хора, да ходиш на приеми в американското посолство, където ще ти връчат премия, диплом и ще ти окажат всякакво уважение.
А като победи свободата в целия свят, какво ще прави тази армия от “правозащитници“ след това? Та те нищо не умеят, освен да разобличават тъмните сили и тоталитарните режими. Как ще си изкарват хляба тогава? Какво ще правят тогава либералните журналисти? На кого ще са нужни и кой ще им даде премия за смела или разобличаваща статия? С какво ще се заемат тези стада от еврокомисари?... Именно борците за свобода отделят зърното от плевела. Те решават кой да бомбардират и да нарекат „изгой”, кого да наградят и назоват велик демократ. При това не е важно, какво става в същност. Важна е оценката на ставащото. А оценката е в ръцете на Запада.
Борбата с корупцията. По какъв начин се борят?
Няма по-важна задача за човечеството от това. За тази работа не малко пари се получават като заплата. Пари се хвърлят не за борба с корупцията, а за съставянето на рейтинги за корупцията в света. Този рейтинг е манипулация на общественото мнение на цели страни и формират отношенията на едни народи към други. Всъщност нищо ново, освен форматиране на реалноста...
И отново виждаме, че в “независимите“ рейтинги са именно противниците на политиката на САЩ и Запада. Още другаря Сталин беше казал мъдростта, че не е важно как гласуват, а как се брои. На световното поле се играе мач. Противниците се бият, трошат си костите, както винаги в политическия футбол. Но съдията, като че ли забелязва само нарушенията на единя отбор. И на всички забележки съдията отговаря - аз съм съдията и виждам най-добре...Ако искате да спечелите политически мач-поставете си ваш съдия.
Кой е главната мишена на критиката? Кого разглеждат под лупа? Разбира се, нас. Чуват се възгласи на възмущение - като не ви харесват оценките направете си ваши организации и оценявайте и се борете, както на вас ви се иска. Предложението е разумно, но никой на Запад няма да ви даде трибуна. При нас е същото. За да ви чуят ви трябва улицата и мегафон.
Вестниците и телевизията това са страшни оръжия. Не трябва да остават без контрол.
Ако не храните своята армия ще храните чужда беше казал Наполеон.
Не трябва да храним илюзии. Свободата на словото, правото на човека, свободната преса - това са невидимите оръдия на борбата, които непрестанно вървят към господството на света. А нашия свят е финансово устроен, за лошо или за добро. Главното днес са парите и с тях измерват всичко - държавата, идеологията, степента на успехите...
По рано войните се водеха за земя и ресурси. А сега главното е кой ще печата парите. Останалото просто ще се купи, без значение дали са журналисти, политически деятели, земя или територии. След това се купува онова, което оказва съпротива.
Кога самотата идва и се настанява в душата ти, без дори да попита? В кой точно момент се оглеждаш и разбираш, че няма никой около теб, че си сам – съвсем сам, изоставен в безлюдната зловеща пустиня на живота си?
Трудно е да осъзнаеш, че нямаш никого до себе си, че сам трябва да продължиш през маршрутите на живота, да преодолееш многобройните препятствие, поставени пред теб. Няма никой срещу протегната ти ръка – зов за помощ, зов за милост. И цялата земя мълчи, няма какво да ти каже. Вечният мрак в света ти постепенно те обхваща, завладява изтормозената ти душа и безпощадното було те прибира в покоите на нощта.
Душата моли за прошка, сърцето – за любов. Душата иска компания, сърцето – пламък за живот. Трябва ти онази малка искрица надежда, която е правила съществуването ти реалност, за да те накара отново да повярваш в илюзията, че си жив. Трябва ти нещо, заради което си заслужава да продължиш мъките си. Не заради себе си, не заради егоизма на човешкото същество. А заради Луната и звездите, Земята и небето, сушата и морето. Заради самата вечност, която така здраво е стиснала духа ти в леденостудените си пръсти. Точно тази вечност, която те буди нощем, която кара сълзите ти да текат, заради която изпитваш онази тежест в гърдите, от която не можеш да дишаш, заради буцата в гърлото, от която не можеш да преглътнеш. Заради всичко, заради едно просто „Продължавай” , заради последното свежо цвете в мрачната пустиня, заради последния изгрев, залез, порок, заради последната звезда, тъга, любов…
Повдигни глава нагоре към онази част от бездната, от която някога си паднал. Погледни нагоре и виж за последен път святкащата надежда в очите си в отражението на кристалната повърхност, притискащата те все по-долу в безкрайността и напук на всички, напук на всичко, стисни очи и се изправи.
Не отлагай да кажеш нежната дума, която напира в сърцето ти да бъде произнесена в точния момент и с нея да погалиш, подкрепиш и окрилиш скъпо за теб същество...
Не отлагай да се обадиш на позабравен приятел, когато се сетиш за него.
Не отлагай да предоставиш услугите си на нуждаещ се от помощ, когато те потърси отчаян...
Не отлагай да изживееш мига, пратен ти от съдбата именно сега...
Събудих се с тази мисъл...
Защо ли?
Изплува ми спомена за случайната среща със скъп приятел, станала на стълбище на една административна сграда преди време...
Той каза:
- Как си имаш ли малко време за едно кафе?
Аз бързах, както винаги, увлечена от ежедневната си работа... Някак нехайно отвърнах:
- Непременно, с удовослвие, но друг път ... бързам...
След известно време ми съобщиха за смъртта му. Стана ми толкова тъжно, криво и в съзнанието ми изплува позната популярна песен: „Носете си новите дрехи момчета, падаме както ходим, умираме както спим...”
„Въображението е по-важно от познанието.” Така ли е наистина? Повечето сентенции са теоретично обобщение на натрупан и изстрадан житейски опит. Всеки ще възприема такива твърдения също въз основа на своите установени възприятия за света. Едно е сигурно само - в мрачните моменти на сблъсък се добива истинско познание. Следователно истината е препятствие. (И обратното е вярно - всяко препятствие си е истинско.) Умението да търсим, намираме и отстояваме истината се състои не толкова в търсенето на щастие, колкото в кроткото усещане за доволство от преживяното. То е истина. Защо тогава нашето въображение да е по-важно от истината? Можем да фантазираме живота си през деня на воля, през нощта да го сънуваме… Въображението ни всъщност е без граници, докато познанието ни в определена област (или въобще за живота ни) е винаги ограничено. Въображението може да ни накара да сме недоволни от себе си и тогава да го използваме за творчески заряд. И да открием неподозирани възможности, които познанието не ни е разкрило.
Винаги давам зелена светлина на въображението си. То ми е подсказвало решения на проблеми, които със знания не съм могла да намеря. То ми е като другарче, което ме води към моята независимост от човешките интриги, сплетни и коварства. Е… съпътствано с известна доза самота, но пък защо да не усвоя разнообразни умения и да я използвам градивно. Като чувствително цвете поливам и се грижа за своето въображение, защото без него светът ми може да рухне под напора на абсурдите, с които непрекъснато се сблъсквам...
Представите ми допълват липсите и ме карат да се чувствам окрилена. Помагат ми да се бунтувам срещу неразбирането и да градя своя живот напук на всички общоприети норми и правила. Как тогава да не приветствам силата на въображението!
… … …
„Въображението е по-важно от познанието... и далеч по-силно от волята.” - Хосе Силва
Да се завърнеш в бащината къща... еле след една седмица командировка - мъка, страдание, шок и ужас, пустинна буря и световна икономическа криза едновремено. Направо да полудееш тихо и да потърсиш някой за застрелване.
Работата се носи на талази, като кремиковски работник към министерски съвет, а е само четвъртък.
Утре ще е по-добре, петък, вечерта ще се тимбилдосваме, демек - ще отидем на невинно място да опукаме едно прасе. Дано готвачът да е читав, да не е похабил добичето...
Ама това е утре. А засега е днес. Нищо, че утре започва от днес, да ти не пука, дето викаше един приятел - поет. И си викам, ако утре започваше от днес що вече не сме февруари,а? Щото февруари е добре, положително е , дет се вика, твърде при това. Ама до тая положителност - месеци, мамка им, а времето се влачи като платен гласоподавател към урните, демек съвсем не върви.
И любовта била по-силна от всичко, да бе. А Чък Норис що го забравиха? Няма по-силно нещо от Чък Норис, като изключим премиера ни, ама той като премиер сега, таковото, няма право да се бие, така че пак Чък Норис остана.
Ей, направо лудница. Този телефон не спира да звъни, колегите не се научиха чинно да пращат мейли - мейл е къде къде по-добре. Обаче -тц, искат по телефон, да си общуваме.
А аз искам да си общувам с февруари. Е те това е - дилема, гордиев възел и даже теоремата на Пиер Ферма, демек загадка твърде неразбираема.
Обичайте се, правете любов, а не война, тези, които още могат - да правят секс, а не любов, защото , както мъдро съм отбелязал преди време - любовта е измислена от жените. Няма как на мъж да му хрумне такова нещо, мдам - мъжът е измислил далеч по-занимателни неща - война, футбол, автомобилни състезания и даже рок-концертите. Ама си патим от тази пуста любов и това е.
Хлебарките са напастта на модерното поколение. Всеки живял в голям, еднакъв, панелен и сив социалистически блок знае това. Всеядни, непретенциозни, ултра издръжливи малките бързоходци са обект на не един фантастичен сценарий за унищожението на нашата синя планета. Малките гадчета бързо и ненаситно се множат и развиват, правейки колонии със скоростта на светлината. Разните му там отрови дето ги трепят до крак обикновено не помагат, а по-скоро ги настървяват да се множат по-бързо, откликвайки на естественият повика на самосъхранението
Търсейки решение на проблема с бившата малка колонийка, която си пренесохме в нашето ново жилище, ще ви предложа алтернативен вариант за ликвидиране на многокраката напаст, даже и с риск да ви обвинят за хлебарков геноцид.
Ето и решението:
Взимате един трилитров буркан от туршия. Тези от вас които са от “село” знаят от къде да се снабдят с такъв. Другите, се запознайте с горепосочените. Изпразнете бавно и напоително буркана от съдържанието му, викайки “Наздраве”, “Тяхната мама”, “Победа” и “Само ЦСКА”. Тези викове, ще са прекрасно допълнение към хлебарковият хепънинг, както и добре ще отиват на хубавата силистренска кайсиева ракия.
След като изпразните буркана, е време за физически упражнения. Упражненията са добри за борба със стрес, офисни схващания и гадене на ракия вън от кръвта. Угасете лампите и се притаете в тъмнината. След известно време ще чуете малките вагабонти да трополят в тъмнината, в търсене на манджа и нещо за задоволяване на сексуалните нужди (спомнете си за повика на самосъхранението). Сега е момента да заловите няколко. За да решите генерално въпросът, ви трябват не по-малко от 42 екземпляра. Внимавайте с това какво хващате в тъмнината и happy hunting(успешен лов).
Приемам, че сте се справили с поставената задача с цената на няколко натъртвания и един шамар от гаджето на приятеля ви, задето сте заловили хлебарката тичаща по гърдите й. Не е честно, знам - та вие само сте ловили хлебарки. Както и да е. Заловените пленници ги пускате в предварително изпразненият буркан. Без храна, без вода и без никакво порно.
В този условен “Биг Брадър” те ще изживеят полагащото им се време от хлебарковият бог, преди СМЪРТ на хлебарките да ги посети. Често, по нощите другите хлебарки ще си устройват посещения около буркана, присмивайки се на нещастниците вътре, но те и не подозират истината.
След няколко дена затворничество, дребните и вредните ще се окажат пред дилемата свобода или смърт. Двете са много странно преплетени и минават по пътя на доста африкански племена - демек канибализма. С други думи – някои ще бъдат закуска, други ще закусват. Така в течение на до 3 седмици, в зависимост от това колко добре сте ги хранили преди това, ще започнат да се отделят няколко екземпляра. Те са видимо по-големи, мускулите са им добре оформени, а шкембета нямат. И се справят ужасяващо добре с приготвянето на закуска.
На 3-тата седмица (приблизително), двете останали хлебарки ще се сборят коя да направи закуската. Едната определено ще я направи, като по този начин ще има закуска за още една седмица. Оставете я в буркан-2. След това упражнение ще имате агресивен, мускулест, определено по-едър и гладен ХЛЕБАРКОУБИЕЦ.
Хлебаркоубиеца се държи гладен в буркана и се пуска веднъж седмично на паша. След 5 седмична употреба няма да има колония.
След унищожване на вашата си колония, можете да го отдадете под наем.
