Раковишки глас, Br.37_122

Бог да запази децата ни
**************************************
Със или без благословия – глас народен, глас Божи

Десет години изминаха откакто се направи първата копка на параклиса „Св. Петка”.
На 8 ноември 1999г. се дава линия за строеж на храма.
На освещаването на първата копка участват: Луко Даскалов, инж. Трънка Манолова, кмета Мария Христова, Райко Добрев, Иван Ръжов, Насо Даскалов, отец Иван Дамбов, Тана Герова, Мария Стоилова, Мика Петкина, Анка Цачева, Елена Юпева, Софка Маринова, Мишо Матев, Иван Гочев, Анка Танчева и Цветан Ангелов.
Много от хората, които присъствали вече не са между живите. Помня думите и на още от миряни от селото: „Ега сам жив/а/ да вида готово църквето”.
Изминаха десет години. Трима кметове се бориха с бюрокрацията, с безпаричието, с липсата на доброволци.
Мария Христова започна с ходенето по мъките с документации за самия строеж, със събарянето на основи на сринати стопански сгради за да се ползват тухлите. Издигна се параклиса с много труд. Не мога да изпиша имената на доброволците по онова време. Списъкът е огромен. Както и имената на дарителите. За 2003г. техният брой е 236.
Не успя да освети параклиса, въпреки огромното и желание. Времето й не стигна. Дойде друг кмет – Петър Върбански. С всичките му грешки и недостатъци като градоначалник и той има заслуги за делото, което се продължи.

Поредния кмет – Милка Спасова довърши това начинание. Къщето, новия навес, подпорната стена и т.н. Тя ще е щастливеца да каже: „Конец”.
Финала го чакахме години. Хиляди са левовете, които се кътаха и при наистина голяма нужда се отброяваха стотинка по стотинка, така както са събирани.
Тъжно е, много е тъжно, когато хората надживяват храмове господни. Свидетели сме на десетки църкви в България, които сами се сриват от това, че няма кой да ги поддържа, реставрира. Държавата ни отдавна е абдикирала от паметниците на културата, от доставката на духовна храна. Всичко, което се случва тук е плод на много труд от страна на местното население.

Кмета на селото обеща, че на 14 октомври ще се освети „Света Петка” по молба на енорияшите от селото. Отец Иван Дамбов подкрепя инициативата.
На 14 октомври /сряда/ часа все още не е определен, тъй като чакаме отговор от Светата Митрополия, за първи път ще влезнем в този храм, ще чуем Света литургия, ще има водосвет и курбан за здраве. Всеки, който иска да дари продукти или пари за курбана може да го направи. В магазините и в читалището ще има списъци за дарения.
Нека Бог даде здраве на всички, които помагаха през годините за да се изгради „Света Петка”!

______________________________________

Докосване до светостта

______________________________

Фестивал на общностите

____________________________

Пред Столичната библиотека растат домати
И животните проституират
Бацилът на доброто настроение е силно заразителен

_______________________________

Andromaha в stihovebg.com

____________________________________

Докосване до светостта....

Продължава от предишния брой (36/121) на в-к "Раковишки глас"

В него са възстановени и изящно представени всички древни останки и мозайки. На скаистият бряг на езерото е отбелязано мястото на явяването на Спасителя след Възкресението му. Тук апостолите след неуспешен улов забелязали Учителя, но не смели да повярват, че това е Той. Иисус ги заговаря и ги приканва да хвърлят мрежите за последен път. За тяхно учудване лодката им едва побрала уловената риба. Това чудо ги убедило, че странния човек на брега е Господ. По време на последната трапеза, която апостолите споделили с възкръсналия Христос свети апостол Петър бил трикратно попитан от Господ дали Го обича.

В памет на тези събития бенедиктинците устройват малък манастир и храм на името на свети апостол Петър.
Хълма на блаженствата
Като видя народа Иисус се зъзкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него. И Той като отвори устата Си, поучаваше ги казваше «Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладни и жадни за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените, заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и игонят и кажат против вас лъжовно, каквато и да е лоша дума заради Мене.
Радвайте и веселете се, защото е голяма наградата ви на небесата. Тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. (Това е от Библията Матея - 5 глава от 1 до 12 стих)
Хълмът на Блаженствата се намира на западният бряг на Галилейското езеро. Вековно местно предание разказва, че тук Спасителят произнесъл пред народа Своята проповед за Блаженствата. В памет на това събитие католиците са построили на билото на хълма манастир, който приема поклонници. От там се открива панорамен изглед към езерото. Местните християни имат поверие, че истински вярващия, които погледне от там при залез слънце се удостоява да види върху водната повърхност пътечка, по която Господ е преминал на път към кораба с апостолите.

Древният град Капернаум
Древният град Капернаум е бил избран от Христос за център на неговата проповед. Нито един град ни - Витлеем където се е родил Господ, ни Назарет, където е отраснал, ни даже Свещения град Ерусалим не е получил толкова почетно призвание като Капернаум. Неговият град както го наричат евангелистите. Христос се преселил тук със Светата Майка от Назарет където не повярвали в него и затова не извършил чудеса. В синагогата в Капернаум започнал Своята проповед. През първите 4 века в Капернаум живели много християни – евреи, които пазели спомени за Христовите чудеса и ги предавали от поколение на поколение. По времето на Христа градът е своеобразен културен център, търговска връзка на пресичащи се пътища за Дамаск и Финикия , тук имало римски гарнизон, чийто стотник повярвал в Бога. Истина имало митница където събирали данъци и където бил призован за апостолско служение митаря Матей. Именно в Капернаум Господ избрал някой от своите апостоли. Тук била възкресена дъщерята на Иаир и изцелена тъщата на св. апостол Петър, човека с изсъхналата ръка в синагогата, немия, слугата на стотника разслабения, чийто одър бил спуснат от покрива на къщата, кървотечивата жена, двама слепци бесноватия и станали много други чудеса. Тук Христос провъзгласил за първи път Своето учение. Но Божествения учител не намерил в недостойния град желания плод на вяра и правда и бил принуден с тъга да изрече “И ти Капернаум, който до небето си се въздигнал до ада ще се провалиш!” И наистина през следващите три столетия някогашния славен град изгубил своето значение. След края на византийската епоха Капернаум вече бил в упадък. Сега на местото на древния Христов град показват само развалини. Първите християни използвали дома на св. апостол Петър като църква и място за поклонение. През пети век над него била построена осмоъгълна църква, един от първите храмове в Палестина, но в последствие разрушен. Сега има само останки.
Гръцкият православен храм посветен на 12-те апостоли

Близо до Капернаум се намира гръкци православен храм на името на 12-те апостоли. Изграден е през 1925г. на самия бряг на езерото. Тъй като имота е голям 50-те години на 20-ти век тук построяват мъжки манастир православен и страноприемници.
Целият комплекс е построен в пищна градина на брега на езерото, в която няколко дъбови дървета сигурно помнят евангелските рибари.
Витесанда
Родното място на Петър, Андрей и Филип са намира до Камернаум, там където река Йордан се влива в Галилейското езеро. Този район винаги е бил много богат на риба по количество и разнообразие и затова градът получава името Витесанда (Дом на рибарите).
Подобно на Капарнаум и Витесанда опустява и престава да съществува след арабското завоевание от арабите. Това са градовете, които не признавали и слушали Господ Бог Исус Христос.
Самария
Кладенецът на Йаков

Който пие от водата, която Аз ще му дам, той никога няма да ожаднее, но одата, която ще му дам ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен от Библията.
Това е едно от най-светите места , където Христос разкрива пред жената самарянка истината, е Той е месията, който очакват да дойде.
Областта Самария се намира в централната част на Палестина и в старозаветни времена е играла важна роля в историята на евреиския народ. Главния град на Самария в древността наричан Сихар (днес Наблус) е разположен в близост до нивите на който старозаветния патриарх Иаков в наследство остава на най-малкия си син Йосиф. В тези земи се намира и Иаковия кладенец почитан хилядолетия наред от юдеите заради връзката му с множество библейски събития. На тази земя праотецът Аврам изградил първия жертвеник на Бога. Тук синовете израелеви погребали Йосиф след излизането си от Египет. Тук Иаков изкопал кладенец, който и да днес носи неговото име. След разделянето на Ханаан между израилевите племена тези земи по жребий останали на Манасия и Ефрема Йосифови, а областта била наречена Ефремова. Наоколо се разстила великолепна долина заобиколена от двете исторически планини Гевал и Геразим. Днес Наблус е малко селище разположен сред варовикови и мраморни кариери.
Долината обкръжена от хълмове сред които се намира кладенецът на Иаков и днес все така плодородна и красива както била преди 4 000 год.

В древността през нея минавал пътя от Галилея до Ерусалим и вървейки по него с учениците Си, Господ седнал да си почине до кладенеца. И докато апостолите били до близкия град да купят храна една жена дошла да си налее вода и въплатилия Бог я заговорил. Според евангелието това била първата проповед на Христа в Самария, а преданието свидетелства, че тази първа слушателка на Божественото слово са нарича Фотина. Самарянката разпознала, че морния пътник до кладенеца е дългоочаквания Спасител на света и нейното свидетелство пред очите на града отворило сърцата им за Христа проповед и напоило Самарийската земя с животворна вода за вечен живот.
Тук Христос разкрил истината, че Бог отец е дух и тия, които му се покланят с дух и истина.
Кладенецът на праотецът Яков е място за поклонение от най-ранни християнски времена. Първият храм на това място е построен през 4-ти век от Св. царица Елена, разрушен век по-късно и възстановен Юстиниян през 6-ти век. Този храм представлявал кръстообразна базилика и просъществувал до 7-ми век. През 19-ти век Ерусалимската патриаршия откупува от турците това свято място и в началото на миналото столетие там започва разкопки. И тогава се разкриват основите на древния храм с мозаечен под, под който се е запазил самия кладенец на дълбочина 15 м. под нивото на терена. Очевидно кладенецът се намирал в подземията на първоначалния храм оформено като параклис със стени украсени със мозаечни икони. Сега над кладенеца има параклис. Кладенецът дълбок 50 м. широк 1 м. Според преданието той никога не пресъхвал, а водата в него е винаги чиста и вкусна, в която се убедихме лично. В 20 –ти век Руската духовна мисия започва на това място голям строеж на четири престолен кръстообразен храм. Но комунистическата партия спира всички парични пожертвуванияза Светата земя и основите на руския строеж още стоят, църквата остава недовършена.

Фестивал на общностите

ЗА УЧАСТИЕТО НИ ВЪВ ФЕСТИВАЛА НА ОБЩНОСТИТЕ В МУЗЕЯ „ЗЕМЯТА И ХОРАТА” В СОФИЯ

Автор и снимки: Стоянка Вълчева

В дъждовната ранна съботна сутрин на 3 октомври чакам пред вратите на Музея „Земята и хората”. Днес читалището ни с още десетина неправителствени организации ще участва в национален фестивал на общности спечелили проекти от Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

На входа на музея е поставен плакат с „лицата на невидимото”. Непознати лица. Хора, които имат една обща цел – да запазят живото нематериалното наследство на българина.
Фестивалът започна в 11.00 часа и продължи шест часа. Всяка организация представи дейността си с културни продукти.

Сдружение за работа с деца с увреждания от гр. Казанлък показаха какво творят техните малчугани. Всеки посетител можеше да закупи картичка, сувенир и да дари средства на организацията. Дружеството на банатските българи в България представи, книгата, която издаде с помощта на ФРГИ и даренията на десетки банатски българи от България и цял свят – Канада, САЩ, Германия, Австрия... Дружеството е от село Бърдарски геран, а заглавието на книгата – „Родовата памет на банатските българи”.
Във фестивала се включихме в изработването на изделия от плъстена вълна, на бижута от мъниста.

Нашето читалище представи творби на Детски център „Приятели” .
Освен изложбата на общностите ФРГИ представи видео документалната поредица „Живо наследство”.
На втория етаж на музея бе открита фото изложбата „Лицата на невидимото”. Шест от общо двайсетте платна бяха лицата на децата на Раковица. Когато видях тези невероятни фотографии на Тихомир Илиев ми стана малко мъчно, че почти никой от селото ми не дойде да ги види. Въпреки поканите, въпреки съобщението във вестника, въпреки информацията „от уста на уста”. Тези фотографии ще бъдат изложени скоро и в „Дома на киното”.

Няколко часа на импровизирана сцена между кристалите всеки можеше да опита да научи сложните стъпки на българско хоро. Сдружение от Кюстендил с много настроение и търпение учеха и мен на български танци. Сдружението е създадено преди 3 години и вече има повече от 120 членове. Хора от всички възрасти през свободното си време ги сбира една обща цел – любовта към народния танц. /Скоро пуснахме в нашия вестник обява за сформиране на подобна група. Жалко, че няма желаещи/.

Имаше и уроци по ориенталски танци. Деца от Горна баня накараха кръвта да ни закипи. Изпълненията им бяха невероятни.
Студенти от НАТФИЗ представиха театрално ателие.
Не ми се искаше да си тръгвам от това място. Чувствах се далече от калта.

Срещнах се с хора заредени с гориво да създават красота. Неправителствени организации показаха как гражданското участие може да променя света към добро.
Това, което видях са лицата на невидимите, дето само по очите можете да ги познаете. В тях има много ЛЮБОВ.