Раковишки глас, Br.39_124

***********************************


Сълзи на радост..., сълзи на тъга
***********************************

***********************************


Докосване до светостта..../продължение от бр.38/
***********************************


***********************************


До какво може да доведе наднорменото тегло

Простички трикове за удържане на апетита
***********************************


Жени Иванова в СтиховеБГ
***********************************

Докосване до светостта..../продължение от бр.38/

Тук за пръв път Марта и Мария чули от Господа за възкресинието на мъртвите. Тук се е провела беседата с Спасителя, с Марта сестрата на Лазар, когато той идвайки от Йерихония срещнал извън града. И до днес на Лазаровден събота в руската Витания се извършват тържествени служби с кръстех ход около камъка с надписи над, който е издигнат малък параклис. Светата литургия се извършва под открито небе.
Гръцки манастир “Среща”
На мястото на срещата на Господ с Марта срещу руското училище е построен женски манастир. В центъра на двора има красив храм с иконостас изографисан от руски монахини.
Гробищата Лазар

Главната забележителност и светиня на Витания е гробът на свети Лазар от където той четиридневен мъртвец възкръснал по заповед на Господа. Този гроб е самото селище, близо до Иерихонския път . Гробът на Лазар представлява дълбока квадратна пещера изсечена в скалата. 24 стръмни стъпала водят надолу в първата пещера с камен престол, още 5 водят до самата гробница. Над нея света елена построила храм, чийто основи са се съхранили. Сега това място е собственост на арабин, мюсюлманин, който срещу заплащане допуска поклонници в имота си. Непосредствено до него е построена джамия.
Ерусалим
Сърцето на Светата земя привличаща много хора от цял свят е Ерусалим. Той е религиозен и културен център на трите най-големи религии. Християнската е –централна светиня. Храма на Гроба Господен (Храм на Възкресение) Юдейската стената на плача и мюсюлманската с джамията на Омар и Ел-Акса. Посещава се от непрекъснат поток от вярващи от всички страни по света.

Градът е разположен върху скалисти хълмове с различна надморска височина от 650 до 840 м. Намира се между Средиземно море и Мъртво море и има добро географско разположение. Стария град е обграден от високи каменни стени и е съхранил облика на странните източни градове. Ерусалим има древна история, за която научаваме от Библията и която се потвърждава от съвременните археологически разкопки. Две хиляди години преди Христа той се е наричал Салим и имал свой цар Мелхиседех.
Цар Давид завладява града през 10-ти век преди Христа и Ерусалим става столица на еврейската държава. След като превзел недостъпната до тогава крепост Сион в Ерусалим. Давид пренесъл тук народната светиня Светия Кивот с десетте Божи заповеди.

При неговия син цар Соломон Светия град достига и на хълма Мория. Соломон издига величествен храм и царски дворец. През 586 год. пр. Хр. градът е превзет от Вавилонския цар Навуходоносор и евреите са отведени в плен. Кир цар на Персия им позволява да се върнат обратно в родната си. През 538г. възстановяват древната си столица и храма в нея. По-късно при Ирод Велики те се издигнали отново в цялото си великолепие. През 70-те години преди Христа при потушаването на въстанието на евреите срещу римляните градът е разрушен от римския император Тит, който не остава върху него камък върху камък, както предрекъл Спасителя. След второто въстание през 132 г. евреите се изселили от Ерусалим, а градът изцяло разрушен.
В последствие градът е издигнат от ново в римски стил от император Адриан и преименуван на е Елиа –Капитолина. При възвръщането на християнството император Констнатин Велики (306 – 337 год.) постановява построяването на великолепни храмове по Светите места и превръща Ерусалим в християнски поклоннически център.
През 638г. Ерусалим и Палестина са завладени от арабите и по-късно християнските светини една по една разрушени. През 1099г. кръстоносците превземат Ерусалим, за да бъдат разгромени 90-те год. от султан Саладин. Арабите сривали до основи всички постройки на кръстоносците с изключение на Храма Господен( Възкресение Христово)

По-късно повече от 4-ри века (16 до 20 в.) градът остава под властта на турците.
След края на първата световна война англичните установяват в Ерусалим свое управление с мандат на ОН. След приключването на английския мандат през 1948г. Между палестинци и евреи започва война за Светия град, който и едните и другите считат за своя столица. По условие на примирието градът е разделен между двете враждуващи страни древния исторически Ерусалим е оставен на арабите със своите главни християнски светини и това положение се запазва през следващите 20 год. След 6 -дневна война през 1967г. Градът отново е обединен и провъзгласен за столица на държавата Израел. Стария град е ограден от крепостни стени, които многократно са били издигани и разрушении от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османи. Сегашните стени са издигнати през 6-ти век от Сюлейман. Дължината на стените е 4 км. има 8 порти, от които 7 са отворении и се използват до днес. Най-стара е Златната порта построена през 520 г. от император Юстиниян, която сега е зазидана. По време на Иисус Златната порта била главния вход в града от към изток. През нея възседнал осле влизал Спасителя посрещнат възторжено с палмови клонки и възгласи Осанна Сину Давидову. Благословен Идещия в името Господне (Мат 21:9). През 628 г. византийския император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст възвърнат в Ерусалим след персийския плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата след като през нея преминал Светия Кръст никой друг не бивало да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта сама ще се отвори в деня на Второто пришествие, за да мине Спасителя отново през нея. Юдеите пък, които още очакват своя месия да се появи като владетел на цялата земя се готвят да я отворят за него. Стария град е разделен на четири квартала –арабски, християнски, еврейски и арменски. Ерусалим е свещен град за християни, юдеи и мюсюлмани. Днес в него живеят 724 хил. жители около 10 % от населението на Израел, хора от различни национални религии и социални групи. Стария град е като жив музей където всяка от трите религии и всяка от многобройните народности и общности, които са се установили там е оставила отпечатък върху различните архитектурни паметници. Тук всички сгради са построени от местен бял камък. Не се разрешава строеж на сгради на повече от осем етажа Ерусалим означава град на мира. За съжаление от древни времена до днес този град никога не се е радвал на мир. Наближавам града. На древния арменски език, езикът на който е говорил Христа казвали изкачваме се до Ерусалим, а не отиваме в Ерусалим, тъй като за вярващите Светия град има преди всичко духовно значение, изкачване по стълбата на духовното усъвършенстване. Не случайно земния Ерусалим се възпява като пред образ на Небесния Ерусалим т.е. на Божественото царство. Небето е синьо без нито едно облаче. Тук лятото е горещо и 3-4 мес. не пада капка дъжд. Температурите достигат до 40-50 градуса на сянка. На около е скалисто, песъчливо без всякаква растителност.

Преминаваме границата с Палестинската автономия висока бетонова стена –стената на разделението, както я наричат арабите. Строежът и е започнал през 2002г. и се очаква да достигне 600 км. дължина Евреите пък я наричат стената на сигурността и оправдават построяването й със самоубийствените атентати. Върху стената виждам надпис “Нека мира бъде с нас”. По улиците на града срещаме патрули и много млади хора във военна униформа и оръжие. Неизброими са християнските светини свързани със земния живот, страданията, Кръстната смърт и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос в светия град и в неговите околности, както и църквите и манастирите, които от най-ранни християнски времена били изградени тук.

Сълзи на радост..., сълзи на тъга

Десет години бяха нужни, за да се направи отново параклиса и прилежащите постройки на „Света Петка”. Малко или много е било това време, при трудностите и проблемите с финансирането и изпълнението на тази задача, аз не знам, но точно 3650 дни след освещаването на първата копка и даване линия за строежа – обекта бе открит. „Обект” – може би малко грубо звучи да наричам така един храм, но поради дългото време на изпълнение, аз го сравнявам точно с един строителен обект.
А не е така!

„Света Петка” е едно от местата, където хората от селото в продължение на векове са се черкували. Тя е една от многото „черковища, оброчища и монастири” (както казва дядо Петко Велчов в написаната от него история на Раковица), където раковчани са молили и са успели да съхранят вярата си по време на робството.
Благодарение на раковишката пророчица – баба Стоя, която със своето „досаждане” пред местните власти успяла да убеди раковчани, че там трябва да има храм, такъв, макар и малък параклис бил построен. Там свещениците извършвали своите Богослужения, а в малката къщичка до параклиса баба Стоя изживяла последните си 15 години от своя живот, отдаден на вярата в Бога.
След нейната смърт не е имало кой да се грижи за този параклис и той започнал да се руши и накрая е имало опасност да се срути и да стане причина за нещастие. Поради тази причина е взето решение и след подобаващ молебен, старите постройки били съборени и мястото разчистено.
Раковчани обаче не забравили това място, а създали инициативен комитет, който трябвало да изготви необходимите документи и да осигури необходимите средства за изграждане на нов параклис на това свято място, където между другото тече и лековита вода (по думи на стари хора).
На 8 октомври 1999 година е направена първата копка и е започнал новия строеж. Трима кметове – Мария Христова, Петър Върбански и Милка Спасова, подкрепени с даренията на средства, трудови дни и различни услуги от раковчани и някои фирми, борейки се с трудностите, успяха да изградят новия храм и на 14 октомври тази година той бе осветен от Архимандрит Григорий, отец Иван Дамбов и още няколко свещеника.
Имах намерение да изпиша имената на всички дарители и участници във възстановяването на „Света Петка”, но имената са им десетки, дори стотици и съм сигурен, че пак щях да пропусна някой. Затова, вместо да сбъркам – искам да поздравя всички и съм сигурен, че Бог отгоре всичко вижда и няма да забрави да отрази добрината на всеки от Вас!

Сълзи на радост се появиха в очите ми, когато гледах на снимки щастливите лица на хората по време на освещаването, а и след това на трапезите под новия навес. Сигурен съм, че с Божията помощ и аз ще успея да отида и да видя на място този новоизграден параклис.
Такива радостни сълзи се появиха в очите ми и на Спасов ден, когато видях, пак на снимки, множеството хора, които се бяха събрали на могилата. Това ме убеждава, че вярата на хората в Бога не е изчезнала.
...и както си разглеждам снимки(моят поглед към живота), аз се ужасих – пред мен се появиха снимки, от които сълзите в очите останаха, но те вече не бяха радостни, а от съжаление и болка. Това бяха снимки направени от фотографа Тихомир Илиев за изложбата му по време на „Фестивала на общностите”. Повечето от снимките бяха хубави, жизнени, с малки творящи раковчанчета, но имаше и такива, на които аз видях окаяния вид на нашата черква, подобното състояние на училището ни, където са се учили повечето от живите жители на нашето село. Имаше и снимка на библиотеката в читалището, която според мен също се нуждае от ремонт, за да може да се съхранява в нея богатия книжен фонд, който има тя.

Запитах се: „Защо, Господи, се е стигнало до тук? Кой е причината черквата да е в това състояние и трябва ли да дойде момент, когато ще се наложи да се бутне, за да не се случи нещастие по време на служба? Видяхме колко време е нужно да се възстанови едно малко параклисче, а тази наша повече от 150 годишна черква е правена с толкова труд и лишения и то по време на робство. Има желание, в местното ръководство и църковното настоятелство, реставрацията да започне час по-скоро, но все възникват трудности – я финансови, я технически. Да се надяваме, че догодина (дано не е късно) да започне и този дългоочакван ремонт. Но ще са нужни още средства, а и най-вече доброволен труд, за да заблести черквата ни с целия си блясък.

Училището – то отдавна е пусто поради липса на деца, които да учат в него, а то е едно от най-големите в общината. Казват, че е продадено, но купувачът така и не се появява, а то горкото се руши под влиянието на метеорологичните условия, а и от зачестилите посещения на младежи, които изразходват своята енергия, за да рушат създаденото от техните баби и дядовци.

Жалко е, когато гледаш счупени и разхвърляни чинове, пособия и играчки на децата от детската градина. Мисля че и тук ще е нужна намесата на кметицата и съответните органи, за да не осъмнем някоя сутрин от грохота на срутващата се сграда. А може да се използва за много неща, като няма деца.
И накрая, но не на последно място – библиотеката. Доказахме, в последната година, че стане ли нужда (макар и трудно) даряваме пари и за читалището. Нека го направим и сега (ако е нужно, а съм сигурен, че ще е) и с дружни усилия и доброволен труд да помогнем за направата на освежителен ремонт на библиотеката.

Децата, които преди 2 години бяха сред първите посетители на детската площадка, растат и след година ще почнат да чета и се превръщат в бъдещите читатели, които ще искат да открият любимата им книга именно там. Нека направим да им е хубаво!
Ама аз май се поувлякох с моите писания и ще ви досадя, а колко много снимки има още – само да правиш преразказ по картинка, както го учехме в училище.