сряда, 14 октомври 2009 г.

Раковишки глас, Br.38_123

„ЧЕСТИТ ДА БЪДЕ ТОЗИ ДЕН, В КОЙТО ВСЕКИ Е РОДЕН”


На 08.10.2009г., в Дома за възрастни хора в с. Голема Раковица, се проведе поредното тържество. Този път то бе за родените през м. септември. Скромно, мило, но от сърце.
За да участват в програмата и за да поздравят рожденниците, на гости ни дойдоха децата от ЦДГ с. Лесново.
Посрещнахме ги с „Добре дошли!”
Под ръководството на техните педагози и най-вече на музикалната ръководителка, те изнесоха богата литературно-музикална програма. Под звуците на акордеона и такта на тъпана, ние публиката се просълзихме от изпълнението им. Впечатли ни и малкият и талантлив Емо, който умело удряше тъпана с усмивка на лице.
Децата заслужено получиха нашите аплодисменти.
В знак на благодарност те получиха подаръци, лакомства от бабите и ръководството на ДЦВХПВ с управител Петя Тодорова.
Мили, Деца, Вие ни върнахте много години назад и ни стоплихте сърцата.
За това което направихте за нас сърдечно Ви БЛАГОДАРИМ!
Маргарита Рангелова - Маргото

ПАРАКЛИСА „СВЕТА ПЕТКА” Е ОСВЕТЕН

Автор и снимки: Стоянка Вълчева

В работен ден повече от сто души дойдоха на освещаването на параклиса „Света Петка” в село Голема Раковица. Дългоочакваното откриване на храма, който преди 10 години раковчани започнаха да строят.
В последните години всяка злина сполетяла селото хората тук я приемаха като наказание от Господ, че толкова дълго време не се освети. Всеки повтаряше думите на баба Стоя: „Света Петка” трябва да се освети, защото големи злини ще дойдат иначе.
Много трудно беше без ток, без вода да се работи. А и парите все не достигаха.
В последните няколко дни доброволците бяха множество от мъже, жени, старци. Всеки правеше нещо, та час по-скоро да успеем.
Успоредно с довършителните работи всеки ден чакахме отговор от Патриарх Максим за благословията. А той не отговаряше. За този ден да се случи това, голяма заслуга има Маргарита Петкова – почетния гражданин на селото ни. Тя успя да накара Архимандрит Григорий да дойде и да види обекта и най-важното той обеща, че ще направи всичко възможно параклиса да се открие.

В петък вечерта потвърди. За три дни се ушиха завеси и покривката за престола, които ако се закупят струват 4000лв. Направи го доброволец. Довърши се навеса, направиха се градинки, сложиха се иконите, които Маргарита нарисува и подари и хиляди дребни нещица, които на пръв поглед са малки, но костват много сили и нерви. И никой не се отказваше. Такава еуфория не бях виждала.
13 октомври. Прогнозите са за буря. Седем часа сутринта. Курбанът вече къкри до храма.

Дарено е яренце за блажно от Иван Уфачков. Готвачките са спокойни. Ще успеят навреме да нахранят миряните. Венецът от пъстри цветя над входа

на „Света Петка” е поставен. Църквата свети. Отец Иван Дамбов прави последните приготовления. В осем часа започва литургията. Започват да се стичат енориашите.

Към девет часа църковната камбана, дето за последен път е била преди повече от 10 години възвестява, че идват божите служители, начело с Архимандрит Григорий, които ще извършат церемонията по освещаванет.

Църквата се препълва с хора. Стоят на входа, покрай нея, защото дъжд започва да вали. И всеки е заслушан в „Светото евангелие”.

В гласовете на певците. На това място накрай село мокри хора слушат Божието слово. Церемонията продължи до 11 часа. Служба, освещаване и водосвет.

В проливния дъжд се освети и курбана за здраве. Хората насядаха под новичкия навес, в къщето и се стоплиха с вкусната боб чорба.

На всеки му олекна. Най-после. Най-накрая изпълнихме поръката на баба Стоя. Сляпата пророчица, която живя дълги години тук на това място. Това място не е в забвение. Възроди се. С хилядите левове дадени от бедните селяни. С доброволния труд на болни, старци, хора, които вярват, че Бог ще ги възнагради с труда със здраве. С надеждата. С оная надежда, с която се отива накрай света за изцерение на душа и тяло.
Този ден ще се помни, защото ние го доживяхме и показахме, че когато сме заедно можем да успеем.

Не искам да изписвам имената на хората, които чакат да ги прочетат. Много са. Стотици са. Последните ми мисли са „Боже, как са построили раковчани в онова време на робство „Свети Николай Мирликийски”. Какво им е коствало камък по камък да издигнат величествен храм, уникалния иконостас, стенописи, камбанария.
Моля се на Бога ние да го възстановим и запазим. Моля се хората, които днес видяха освещаването на „Света Петка” и помогнаха, да помогнат и видят църквата „Свети Николай” реставрирана. И вярвам, че скоро ще дойде този ден.
Бог да благослови всички вас добри хора!
Нека Бог да чуе молитвите ни!

Докосване до светостта..../продължение/

Поради това тържественото богосложение в Неделя на Самарянката (Петата неделя след възкресение Христово) се извършва под открито небе. Преди службата поклониците слизат до кладенеца и си взимат вода, а Светата Литургия се отслужва от патриаршеския намесник в съдружие с много клирици, включително от други Православни Църкви. Тъй като повечето от миряните са араби, проповедтта е на арабски. Макар неделя да е работен ден за арабите никой от тях не работи, затова пък всички поклоници биват посрещнати като роднини.
Таворска планина

Около 8 дена подир тия думи взе със Себе Си Петра, Йоана и Яков възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето двама мъже приказваха с него, а те бяха Моисей и Илия, като се явиха в слава те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Ерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него бе налегнал сън, но като се събудиха те видяха славата Му и двамата мъже, който стояха до(в) Него. И като се отделиха от Него Петър рече Иисуса.
Наставниче, добре ни е да бъдем тук, да направим три сеника: за тебе един, за Моисея един и един за Илия – без да знаеше що говори. Когато говореше това ето яви се облак и ги засени и се уплашиха, когато влязоха в облака се уплашиха.
И се чу из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
От Библията (Лука 9 гл. 9 до 28 с 35) с.
Още от най-ранни години Христовата Църква е почитала Таворската планина на чийто връх според Новозаветното свидетелство се е извършило едно от най-важните евангелски събития Славното Преображение на Спасителя .
Юдеите не узнали в Христа очаквания Спасител. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислили, че Този, Който очакват ще бъде изпратен от Бога, за да извоюва политическа самостоятелност и да възстанови Еврейската държава. Малцина разбирали, че в пророчествата се говори за Небесно, а не за земно царство. За вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били чужди подобни земни помисли. Те също се надявали, че Исус Христос ще възстанови Израелското царство.За тях било недопустимо, че Иисус Христос Син Божи и Спасител на света ще понася страданието и унижението на людете. Това им се струвало несъвместимо с Небесното величие и слава. Господ обаче често беседвал с учениците за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстой да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците да бъде убит и на третия ден да възкръсне. За да укрепи вярата им Исус се изкачил с трима от тях на връх Тавор показал им се в небесна слава и им разкрил Своята Божествена същност.

Иисус се преобразил лицето му се преобразило и светнало като слънце, дрехите му станали бели като сняг. Учениците чули глас от Самия Бог. Двама от най-великите старозаветни пророци Моисей и Илия засвидетелствали със своето явление, че Иисус е действително е Оня, за Когото предсказали пророците. Тавор се вижда от всякъде от Израелската долина като отделно извисяващ се зеленящ хълм с височина 588м. От далеч пътешествениците се удивляват на правилната му форма, която е почти идеална полусфера. Планините Тавор и Ермон се възпяват в псалмите на цар Давид и се споменават в Стария Завет като двете най-свещени земи в Стария Завет и Светата Земя.
През 4-ти век света царица Елена издигнала на върха величествена базилика в чест на Православното Преображение Господне с три престола на името на тримата апостоли, които станали свидетели на чудото Петър, Йоан и Иаков.
През 570г. били построени още два храма съгласно думите на Петър, които възкликнал при съзерцаването на славата на своя Учител Да правим тук три сеника За теб един, за Моисея един и един за Илия. През 6-ти век на 5-я Вселенски събор било поставено тук да се създаде епископия. През 12-ти век гръцкия поклонник Фики пише: Връх Тавор земно небе отрада за душата и услаждане на очите на православните хора. Понеже на тази планина обитава особена Божия благодат от която сърцето се обогатява с небивала духовна радост. Това е кръгъл, не висок хълм, на чийто връх се намират два манастира. Там християните отшелници възпяват Бога на всички езици.
По-късно през 12-ти век всички християнски светини на Тавор били разрушени от сарацините и дълго време лежали в развалини. Вместо тях била построена крепост Ала паметта на православното евангелско събитие се запазила в сърцата на хората християни, които се събирали на празника Прображение около печалните останки от храмовете.. в навечерието на празника на свещената планина Тавор се стичат християни и монаси, тук те прекарват лятната нощ, очарователна под източното небе обсипано с ярки звезди в почивка или молитва. Още преди изгрев слънце планината се пробужда от техните от техните тържествени песнопения и слънцето издигащо се над горите на Арабия озарява с първите си лъчи Свещения Потир, в който се извършва дивното претворяване на хляба и виното в изкупителните Тяло и Кръв Христови.
В смирено покаяние пред това велико тайство коленичи вярващия народ сякаш чул Божествения глас7 Това е Моя Възлюбен Син и в него е моето благословение. И до днес в навечерието на празника Преображение Господне (19 август стар стил) по време на всенощното бдение тук се събират много вярващи християни, а също и месни хора мюсюлмани. Всяка година те стават свидетели на друго чудо –около полунощ облак осенява Светия Връх, прониква и в храма и оросява всичко с благоуханна влага. Още през 9-ти век до Светия Връх по стръмния склон на планината била издигната гигантска стълба с 4340 стъпала. Макар днес до там да води асфалтов автомобилен път, изкачването по тази стълба се счита за неразделна част от поклоничеството на Тавор.

Ние се качихме с маршрутки. Съвреемния православен манастир и храм «Преображение Господне» на Тавор са построении през 19 век на мястото на древната базилика. Постройката и храма са завършени през 1862г. Той е трипрестолен като на главния престол има голяма икона на Преображение Господне. Тук се виждат камъни от древния храм на света царица Елена. Част от камъка, на който станало чудото на Преображението бил пренесен в храма и днес може да се види в стъклена ракла разположена в основите на дясната предолтарна колона. Около храма има голям двор с кипариси, смокини, маслини и цветна градина. Тук си поклонихме на чудотворната икона на Света Богородица наречена «Неувяхващ цвят» изцелителка на болни от рак.
Иконата представлява Богомайката с Младенеца и е печатана черно бяла щампа. Много благодарни поклоници, които са получили помощ и изцеление след молитвите си пред нея са засвидетелствали благодарността си като са я украсили със златни и сребърни дарове и са я разположили около нея снимки, имена и адресете си. Тук има музей и страноприемница, а прекресна алея води до градината.
Витания

Градът на Лазар, където станало чудото на възкресяването му. Витания е разположена на 3 км. От Ерусалим. Тук бил домът на Лазар и сестра му Марта и Мария и Иисус често посещавал гостоприемното семейство. В евангелието на свети апостол Йоан подробно е описано чудото с възкресяването на Лазар. По-късно Лазар станал епископ на остров Крит. В евангелието Витания се споменава и като изходна точка на триумфалния Вход на Господа в Ерусалим. През римска и византнийска епоха на това място имало имало село, жителите ме се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство.Още от първите векове Витания става място на християнско поклонение ала първата църква е построена едва през епохата на кръстоносците. По времето на архимандрит Антон Руската духовна мисия закупува обширен терен (2 хил. кв. м.) във Витания и построила интернат за православни арабски момичета, изучаващи Свещеното писание, катехизис, история на Църквата, единстветоно духовно училище в Палестина. По време на строителните работи бил намерен камък с древногръцки надпис.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Освещаване на параклиса „Света Петка”


Освещаване на параклиса „Света Петка”

На 13.10.2009г. /вторник/, от 8:30 часа, ще се извърши освещаване на параклиса „Света Петка” в село Голема Раковица. Ще бъде отслужена Тържествена Света литургия с курбан за здраве.

Заповядайте на освещаването!