Да вземеМ да направиШ

Да вземеМ да направиШ

Колко често ги чуваме тези думи и усещаме ли се, как и ние все повече ги употребяваме?

Според мен правилното словосъчетание би трябвало да бъде: „Хайде да направим!”

Но не, дами и господа читатели, по-лесно е, когато друг направи нещата, а после ние да се тупаме по гърдите и да казваме: „Аз съм носител на идеята!”. Ами като си носител, защо не я направи, а чака на готово?

Остро прозвучават тези мои думи, но вече почва да ми писва от такива „идеоносители”.

Ще кажете „Тоя пък какво се сети сега за това?”

Сетих се изведнъж, когато ми напомниха, че сега в неделя е Никулден, а аз замалко щях да пропусна да го отбележа във вестника. Не че се сещам за всички празници в църковния календар, но специално за този е недопустимо да го забравя. Не е редно да го пропускам, защото това е и патронния празник на нашата църква „Свети Николай Мирликийски”, построена преди повече от 150 години със задружен труд на нашите деди и то във време на робство. Състоянието на църквата ни сега е плачевно и не се знае до кога ще издържи и кога ще се сгромоляса (не дай си, Боже, върху хората).

Не е от сега този проблем. Още няколко месеца и ще изпълна и третата година, откакто съществува този вестник, а от самото начало съм започнал да публикувам материали за това. Много неща се изписаха и доста снимки се показаха (благодаря за това на Таня Вълчева, която бе моите очи за този проблем). Пак благодарение на нея се изпращаха писма до различни организации, публикуваха се призиви към местното население и се събраха доста дарения за ремонт на църквата, но в един момент всичко утихна и все по-рядко пиша за това.

Мина честването на 150 годишнината и проблема за по-голямата част от нас се забрави, но той така или иначе остана нерешен. И ето в тези дни, в навечерието на Никулден, аз пак се досетих за него.

Свидетел съм как всички казвахме (в тома число и аз), че е нужен спешен ремонт и първо гонехме г-н Върбански, а след това и г-жа Спасова, в качеството им на кметове и изисквахме спешни мерки. Няма лошо да се изисква, но трябва да дадем нещо от себе си, да предприемем някаква инициатива, за да може нещата да вървят добре.

А какво правим ние?

Чакаме една жена, Таня Вълчева, да тича, да се рови и да върши всичко, дори и това което не и е по силите, за да не се стигне до сгромолясването на хубавата ни черква, която в последните години, особено по празниците, започна да се посещава и от млади хора. Но една птичка пролет не прави! Тя може да бъде предвестник на пролетта, но е нужно и слънце и още птички и цветя.

Нужно е да заменим думата направиШ – със направиМ. Мисля, че тогава нещата ще потръгнат. И това не се отнася само за проблема с черквата. Това важи и за всички останали неща, където са нужни хора. Нека си припомним поговорката: „Сговорна дружина – планина повдига!”

Ще ми се да завърша с думите, с които започнах, но да ги редактирам малко:

Да вземем да направиМ

Валентин Добрев – Шкафа

П.п. Като капак на всичките проблеми, които има около сградата на църквата, мародери започнаха набези по храмовете в общината. Една седмица преди храмовия празник бе направен опит за проникване в черквата. Срязани бяха халките на катинарите и само Бог и наличието на стара брава с огромен ключ на вратата е спасила църквата от разграбване.