сряда, 16 декември 2009 г.

Рождество Христово

Рождество Христово – Коледа

25 декември

Рождество Христово (Коледа) е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На този ден семейството отново се събира и се чества рождението на Божия син Исус Христос. Коледа бележи и края на великите пости затова за разлика от предходната вечер (Бъдни вечер) на трапезата присъстват месото и ястията от животински продукти.

25 декември е най-светлият празник за християнския свят. На този ден се ражда Исус Христос - Божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове. Той се ражда в една пещера близо до Витлеем, където често пастирите замръквали с овцете и козите. След като родила своя син, Дева Мария го положила в яслите.

Необикновена светлина пламнала в небето в мига на рождеството. Тогава се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят и че могат да го намерят повит и лежащ в ясли. Витлеемските пастири са били и първите хора, които са се поклонили на Божия син.

Раждането на Исус Христос полага нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник и начало, без което не би имало повечето християнски празници - Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.

Коледа обаче започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена.

Народните обичаи на Коледа

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и други.

Сутринта всички от семейството празнично облечени отиват на църква, където има празнична рожденска служба.

На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.

На трапезата на коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат повече плод. На някои места стопанинът или малко момче се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява - "Недей, от догодина ще родят". По този начин се е вярвало, че дръвчетата се плашат и наистина започват да раждат от следващата година.

Коледа показва каква ще е цялата година

Самият Коледен ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът казва: "Топла Коледа - нездрава година" и затова се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Вярва се, че ако има скреж по дърветата, през цялата година ще има изобилие.

Хората гадаят каква ще е следващата година и по това Коледа в кой ден от седмицата се пада. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни, есента ще е суха, гроздето и виното няма да са много добри. Най-сполучлива ще е годината за властници и управници. Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна, есента ще е суха, а пшеницата и плодовете няма да са много добри. Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха, ще има грозде и вино в изобилие.

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят, а плодовете и маслото ще са много. Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, през лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг, пролетта ще е ветровита, а лятото - с дъжд. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита.

Коледа се празнува три дни. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

Според народното вярване, дните от 25 декември до 7 януари се наричат "мръсни", "погани". През това време се смята, че вилнеят различни нечисти сили и навън не се излиза, докато не пропеят първи петли. Жените не перат, не тъкат, не предат. Народът нарича тези дни още и "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.

Народът смята, че през тези дни идват мъртвите и могат да вземат някой от семейството. През тези „мръсни" дни е забранено сключването на брак, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник и нехранимайко. В някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември и е обявен за официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Източник - news.bpost.bg


Няма коментари:

Публикуване на коментар