Агресията при децата - стига лицемерие!
Мине не мине време и в някое училище се случи инцидент. Какво следва веднага? Медиите захапват със стръв горещата новина, разработват я до дупка, жадни за подробности и кръв. Канят се чичковци и лелки, които с умиление си спомнят за комунизма и "как тогава не било така". Изпълзяват всякакви твари и ръководни кадри и започват да ръсят глупости за проекти и стратегии за справяне с положението, за нови и още по-тъпи идеи за законодателни промени без никакво реално покритие и контрол. След няколко дни темата се затваря ... до следващия инцидент, когато историята се повтаря.
Лично на мен подобно малоумие (да е жив и здрав Дянков, че вкара в употреба лафа - друго може да не направи, но поне обогати политически ни речник) взе да ми писва. Хайде всички да престанем да се правим на ощипани! И по-важно, вие дами и господа от МОН, вземете да се срещате малко с реални хора, идете в някое училище, вижте реално проблемите, а най-добре - вземете се гръмнете. Може пък на ваше място да дойде някой малко по-адекватен.
Нямало по времето на комунизма подобни неща. Глупости на търкалета. Ако ги е нямало, защо имаше ТВУ-та? Във всеки един момент е имало, имаше и по мое време, и сега си има боклук. За голямата част от този боклук виновни са външни фактори - основно родители, за другата просто нямам обяснение, освен вътрешни бесове, карма или както искате го наречете. Но това е съвсем малък процент. И тогава, и сега, той лесно може да бъде разпознат и изолиран. Стига да има хора, които знаят как да се справят с проблема. За наше щастие Данчето се разкара от МОН и там застана смислен човек. За нещастие пак на нас, като софиянци, взе че стана кмет. Кое е по-важно да не бъде орезилено - София или цяло едно поколение? Въпросът е риторичен.
По времето на комунизма, обаче, имаше нещо друго, което за съжаление, поради мързел или нещо друго беше тотално разбито. Това бяха всички форми на извънкласни занимания - от спорт, през музика, до занимания с техника и каквото още се сетиш. И някак си тихомълком нищо не се прави за подновяването им. Излиза се с оправданието че няма желаещи. Това си е лъжа отвсякъде. Вие осигурете условията - две деца да се запишат - това ще е ядрото, около което ще се съберат и други. Лесно се разрушават традиции. Трудно се градят отново. Ама, той, мързелът, е далече по-лесен!
Проблемът не е в този малък процент от деца, които са откровено антисоциални, а всички останали. Били пушели, пиели, боцкали се, били агресивни и какви ли още не. Ами и ние пиехме до припадък, някои от нас се криеха по тоалетните да пушат, имаше и такива, които се боцкаха, имаше и такива които се биеха. Вярно, мащаба беше друг, но това не беше защото сме били по-свестни, а защото винаги я имаше вилата на врата. Сега вилата я няма (слава богу) и се получават грешки на растежа.
С какво са виновни децата, за това че живеят в такава безнадеждна държава? А те го усещат много по-добре от нас, виждат го в мръсните улици, населени с кучета от животински и човешки тип, виждат го в алкохолизираните си или потънали в работа и дрязги родители, виждат го в грозната ни действителност. А ние вместо да помогнем, да подобрим положението, можем само да сочим с пръст. Сегашните деца просто се бунтуват срещу нас, срещу нашето безсилие да се справим с елементарни неща като това си почистим държавата от боклуци в материален и човешки облик. И съответно ги избива на агресия.
Нямам намерение да омаловажавам проблемите, просто искам малко да изместя фокуса и да кажа колко ми писна едни и същи муцуни, наред с някакви проучвания, всеки път да дрънкат глупости. Младите просто се бунтуват. Това е положението. Когато кръвта ти кипи, не мислиш, че можеш да нараниш някого или себе си. В Щатите си имаха хипари, нашето поколение беше оставено на самотек и с идеята, че свободата е свободия, но и в двата случая виждаме че може да се продължи напред. Сега просто бунтът е друг и е съчетан с модерните придобивки и новите нрави. ОК!
И тъй като веднага ще се навъдят критикари искам да ги попитам колко време обръщат на децата си? Имаше една VIP танцьорка от реалити формата, която постоянно тръбеше колко добра майка е, а гледачката и напусна, защото и писнало да гледа децата на "добрата майка" до посред нощ, когато обикновено "грижовните родители" се прибират. Това ни е обществото, изтъкано от лицемерие.
И това не е единичен случай. Когато Дянков искаше да увеличи акциза на домашната ракия, целокупното алкохолизирано общество скочи да протестира. Сакън, да не се посегне на най-ценното, както мнозина казаха. После какво следва - цяла вечер пиянски истории ВСЯКА ВЕЧЕР. А децата, кучета ги яли. Същите тези впиянчени говеда, гледат по телевизията поредния случай и псуват държавата и "младото поколение". Това лицемерие ли е?
Разхождаш се в градинката и какво да видиш - боклуци, кучета ровещи в пясъчниците, наред с майките, които си тръскат пепелта от цигарите в тях. И дете, което плаче, защото иска да му се обърне внимание, а някоя мърла го оставила на 20 метра от нея, вързано за количката "с възпитателна цел". Как се ядосвам на такива случаи. Наистина съжалявам в такива моменти, че нямаме реална полиция, нямаме някой който да защитава правата на хората. Защото единственото, което ми се иска е да снимам ситуацията, да грабна детето, и в полицията. Да обяснява тогава мърлата, защо си е оставила детето на средата на улицата.
За мое голямо съжаление, след като направих проучване във фондации за защита на детето и в държавните органи се оказва, че нищо не може да се направи при такъв случай. Всички си измиват ръцете. А децата растат в такава среда. И после се чудим защо бият по-слабите. Не сме ли лицемери?
Какъв добър пример даваме? Дори и да се отнасяте добре с детето си, дори да не сте в някоя от изброените групи, спомнете си последния случай, при който демонстрирахте идеята за благородство у детето си? Или му показахте любов, но не към него а към някой друг, към нещо друго, към по-слаб от вас? А това са неща, които трябва да правим всеки ден. Иначе ще бъдем в същата позиция на лицемери.
Детето расте не само в семейна среда, но и в социална. Копира и от двете. И дори и социалната да е много лоша, ако ние му показваме кое е добро и кое лошо, ще имаме успех. Ако всеки започне да мисли, че трябва не само да обича детето си, но и да му показва правилно социално поведение, ще направим живота му по-лек когато порасне и хормоните започнат да го блъскат от всички страни.
А точно това ние не правим. Псуваме се в автобуса, псуваме се един друг в колите си, псуваме се в картонените си кутийки. А после ни е чудно, че детето, захапало цигарата, отпивайки от бутилката, псува съучениците си и налита да ги бие. Баща му разказва как цял ден се скатавал от работа, а после искаме децата да работят. И примери такива безброй.
Осъзнавам, че тази статия е почти безсмислена. За съжаление, хората, които се интересуват от тези проблеми са намерили начин да ги решат и без подобни словоизлияния. А тези, които реално трябва да я прочетат, за последно са чели цената на етикета на бутилката ракия. И все пак се надявам. Дори и един човек да се замисли над това, пак е победа. Едно е повече от нищо!
Искам да завърша казвайки само: Децата не са глупави! Може да нямат опит, но осъзнават реалността и могат да си направят изводите. А изводите не са в наша полза. Да променим себе си, за да видим добро бъдеще!
Васмер Колобърски
Няма коментари:
Публикуване на коментар