понеделник, 23 ноември 2009 г.

Не отлагай!

Не отлагай!

Не отлагай да кажеш нежната дума, която напира в сърцето ти да бъде произнесена в точния момент и с нея да погалиш, подкрепиш и окрилиш скъпо за теб същество...

Не отлагай да се обадиш на позабравен приятел, когато се сетиш за него.

Не отлагай да предоставиш услугите си на нуждаещ се от помощ, когато те потърси отчаян...

Не отлагай да изживееш мига, пратен ти от съдбата именно сега...

Събудих се с тази мисъл...

Защо ли?

Изплува ми спомена за случайната среща със скъп приятел, станала на стълбище на една административна сграда преди време...

Той каза:

- Как си имаш ли малко време за едно кафе?

Аз бързах, както винаги, увлечена от ежедневната си работа... Някак нехайно отвърнах:

- Непременно, с удовослвие, но друг път ... бързам...

След известно време ми съобщиха за смъртта му. Стана ми толкова тъжно, криво и в съзнанието ми изплува позната популярна песен: „Носете си новите дрехи момчета, падаме както ходим, умираме както спим...”

Силви Захариева

Няма коментари:

Публикуване на коментар