Да се завърнеш в бащината къща... еле след една седмица командировка - мъка, страдание, шок и ужас, пустинна буря и световна икономическа криза едновремено. Направо да полудееш тихо и да потърсиш някой за застрелване.
Работата се носи на талази, като кремиковски работник към министерски съвет, а е само четвъртък.
Утре ще е по-добре, петък, вечерта ще се тимбилдосваме, демек - ще отидем на невинно място да опукаме едно прасе. Дано готвачът да е читав, да не е похабил добичето...
Ама това е утре. А засега е днес. Нищо, че утре започва от днес, да ти не пука, дето викаше един приятел - поет. И си викам, ако утре започваше от днес що вече не сме февруари,а? Щото февруари е добре, положително е , дет се вика, твърде при това. Ама до тая положителност - месеци, мамка им, а времето се влачи като платен гласоподавател към урните, демек съвсем не върви.
И любовта била по-силна от всичко, да бе. А Чък Норис що го забравиха? Няма по-силно нещо от Чък Норис, като изключим премиера ни, ама той като премиер сега, таковото, няма право да се бие, така че пак Чък Норис остана.
Ей, направо лудница. Този телефон не спира да звъни, колегите не се научиха чинно да пращат мейли - мейл е къде къде по-добре. Обаче -тц, искат по телефон, да си общуваме.
А аз искам да си общувам с февруари. Е те това е - дилема, гордиев възел и даже теоремата на Пиер Ферма, демек загадка твърде неразбираема.
Обичайте се, правете любов, а не война, тези, които още могат - да правят секс, а не любов, защото , както мъдро съм отбелязал преди време - любовта е измислена от жените. Няма как на мъж да му хрумне такова нещо, мдам - мъжът е измислил далеч по-занимателни неща - война, футбол, автомобилни състезания и даже рок-концертите. Ама си патим от тази пуста любов и това е.
Така че - обичайте се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар