ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЕЛОТО
Кога е основано селото и кои са били първите заселници не се знае, защото
това се губи някъде далеч в миналото. Има едно старо предание, което се знае от
много малко хора, че първоначално селото е било заселено по склоновете на
Спасова могила, над язмъка, където се кръстосват Белопопският и Гайтаневският
път, по Челебиовец и по Съдината. Там сега има само ниви и по нищо не личи, че
някога е имало къщи. Много често орачите, които са работили на тези ниви, са се
натъквали на зидове и зидани кладенци. Имало е и още две махали, част от
селото. Едната е била в местността Илиево бърдо, до Коев дол, където са
Лумбевите и Дойчовите ниви. Другата е там, където започва дерето Трънливец, до
Гайтаневския път, между стубицата и чучура. По-късно във времето селото е
преместено на сегашното си място. И сега има род Търнинци, които водят началото
си от това ново поселване, защото хора от този род първи слезли в реката и
разтърсили трънаците. И сега повечето от тях живеят около големия камък
Баликовец, стърчащ като огромен паметник в селото. Други пък разправят, че
името им идва от техният родоначалник, който се бил преселил от трънско и това
май е по-вероятно.
Селото ни е много старо, даже има вероятност то да съществува още от
времето на славяните. Те са имали обичай да се заселват на колиби (махали). Във
всеки случай заселването на сегашното местоположение на селото става през
турско време, скоро след заробването на България.
Родословието на раковчани също е потънало в тъма и не се знае кой род от
кога започва своето съществуване. Също не се знае и от къде са дошли повечето
от родовете – основатели на селото. До скоро възрастни хора разказваха, че
селото е основано от седем основни корена (родове), които постепенно са се
разклонявали и днес са станали няколко десетки. Повечето от тях носят името си
от прякорите на техните родоначалници. Някои от тях са: Алексовци, Ачовци, Абрашовци, Барбутци, Близнашки, Ботинци, Божилци,
Бояджийски, Видоловци, Вельовци, Върбански, Гащаровци, Гицинци, Ганевци,
Грънчовци, Груювци, Геровци, Гръмодолци, Дойчовци, Драгановци, Добревци,
Дуринци, Дончовци, Златанци, Златинци, Йоневци, Игнатовци, Кьосевци, Казъмци,
Кацари, Клепушинци, Кишпарци, Крачовци, Козаровци, Лумбовци, Лажовци, Матевци,
Малчовци, Минковци, Менджиовци, Нейкинци, Навущовци, Нешовци, Пудевци,
Пенчовци, Пушевци, Павловци, Попадиовци, Пиперковци, Постоловци, Пършовци,
Пънчарци, Петричански, Ружинци, Рановци, Радевци, Ранджовци, Рашковци, Сабовци,
Табаковци, Тинтовци, Тосуни, Ушкуловци, Учкуни, Уфачковци, Узуновци, Хаджиовци,
Цолевци, Чавдарци, Чучуковци, Шишковци, Шиндарци, Шайновци, Юпевци, Яхлевци, Ячковци
и други.
Някои от тези родове са вече изчезнали, а други са се изселили от селото.
Имената на хората в селото са от общо приетите и използвани български
имена, като по рядко се използват следните: Гервас, Герчо, Гато, Гечо, Балатиони, Дойдо, Демис, Давитко, Доротей,
Иларион, Имко, Койно, Кито, Лимон, Трендафил, Логин, Нако, Паун, Свилен, Хино,
Ставри, Цоно, Ячко и други. От
женските имена по-малко се използват:
Божура, Грозда, Злата, Койна, Лефтера, Карамфила, Зографина, Трендафилка,
Ташенка, Цола и други.
В Раковица хората за по галено използват следните умалителни имена: от Стоян на Тото, от Никола – Коце или Кола,
от Александър – Сашо или Сандо, от Андрей – Деко, от Тодор – Тоше, Петър –
Пешо, Георги – Гого, Захари – Зако, Найден – Начко или Нако и т.н.
Женските имена се умаляват така: Стоянка
– Цоца, Мария – Мица, Парашкева – Паца, Иванка – Ваца, Добра – Доца и т.н.
Тези умалени имена понякога са ставали и кръстни на наследниците. Както
навсякъде, така и в Раковица има обичай кръстните имена да се заменят с прякори.
Такива прякори се срещат много често в нашето село. Те повечето са хумористични
и са от рода на: Пашата, Княза,
Министъра, Краля, Кемала, Арнаутина, Пристава, Черкезина, Костурата, Клепара,
Заека, Вълчето, Мечето, Лисицата, Мекицата, Пишмана, Мачарока, Мазника, Шилето,
Казака, Комитата, Наследника, Крачо, Петела, Бързака, Чомпала, Гаджо, Чалъма,
Шуте, Пижо, Шопа, Чипе и много други подобни.
Тези прякори са по използвани и хората които ги носят са известни в селото
именно по този начин. Случва се даже, понякога, някой другоселец да дойде и да
потърси някой раковчанин с истинското му име, но никой да не се сети. Ако обаче
се каже прякора – то тогава всички се сещат за кого става въпрос.
Много често жените носят прякорите на своите мъже, като: Чалъмката от Чалъма, Чипевица от Чипе,
Министърката от Министъра, Арнаутката от Арнаутина и други подобни
трансформации на имената.
На наследниците пък се слага по едно малкия отпред пред Прякора и се
получава нещо като: Малкото Мече, малкия
Чалъм, малкия Мазник и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар