ЗАЕДНОСТ

 

ЗАЕДНОСТ

С МЛАДОСТТА НАПРЕД

БОГОЯВЛЕНИЕ 2024

Възраждайки, в електронен вариант, местното подобие на вестник – „Раковишки глас”, не намерих по-подходяща тема за начало, от отразяването на първото хвърляне на кръста в реката, ваденето му и организираното веселие след това.

На 57 гоини съм, но нито аз, нито по-възрастни от мен, които питах, не си спомняме да се е изпълнявал този обичай в селото.

Дали повлияни от общата еуфория в цялата страна, да се извършва този ритуал, дали желанието на младите да подновят траициите, Кмета, читалищното настоятелство и отец Цветан Велинов, приеха присърце идеята на Ярослав Камбуров и организираха един запаметяващ се празник в селото.

Подготовката, бе организирана от кмета Захари Григоров и от председателя на читалището Антоанета Георгиева, като им помагаха много местни жители, които разчистваха мястото, където ще се хвърля кръста, багер изкопа вира, а други хора осигуриха дърва за огъня и скарата. Няколко жени приготвиха различни вкусотии за празника, като погачи, питки, сладкиши и салати, за да има от всичко на трапезите. Всички бяха задружни, загърбили различия и симпатии, защото го правеха за Голема Раковица и  нейното добруване.

Приготовленията приключиха и дойде време за ритуала и веселието. 

В 13,30 часа, група от петнайсетина юнаци, нахлупили калпаци и облекли блузи  с народни шевици, развявайки трибагреници и водени от тъпанджия, се отправиха към вира, където щеше да се хвърли кръста. Младежите бяха ентусиазирани и горди от случващото се.

По време на техния поход, те бяха аплодирани от събралото се множество.

Стигнали до мястото на церемонията, младежите, заедно с останалите присъстващи, изслушаха литургията за празника, прочетена от отец Цветан Велинов, 

след която отчето хвърли кръста (направен специално за случая от Иван Захариев) и юнаците скочиха да го вадят. Най-бърз се оказа Ярослав Камбуров, който вдигайки кръста над главата си, получи благословия от отчето и аплодисменти от хората, след което поведе хорото в реката, под съпровод на тъпана на Николай Игнатов.

След края на тази част от церемонията, момчетата отидоха да се преоблекат и подсушат, а на площада започна народното веселие, с кръшни хора, топла скара, с питиета и мезета, с много други благини...

Празникът продължи дълго и ще се запомни, защото бе първи подобен, организиран задружно и направен за здравето и доброто настроение на раковчани.

Кръстих статията “Заедност”, защото приемайки желанието на младите, възрастните си подадоха ръка и доказаха, че заедно можем повече.

Следва списък на юнаците, организаторите и помощниците, като искрено се извинявам, ако някой съм пропуснал, но написах тези редове по разкази на очевидци, гледайки снимки и видеа във фейсбук.

Юнаците взели участие в похода: Петър Алексов, Ярослав Камбуров, Йордан Андреев, Николай Радков, Георги Вълчев, Добромир Борисов, Андрей Добрев, Евгени Кръстев, Калоян Савов, Валентин Филипов, Петър Филипов, Кристиян Малчов, Петко Петков и тъпанджията Николай Игнатов.

За кръста се хвърлиха: Ярослав Камбуров-който хвана кръста, Добромир Борисов, Валентин Филипов, Петър Филипов, Николай Радков, Георги Вълчев, Кристиян Малчов, Йордан Андреев.

Същите без Петър и Вальо Филипови се хванаха и на ледено хоро в реката.

Организатори: Ярослав Камбуров, Захари Григоров, читалище "Просвета-1908".

Община Елин Пелин подпомогна събитието с тениски и знамена.

За народното веселие съдействаха: Читалище Просвета-1908,Захари и Даниела Григорови, Антоанета Георгиева-Димитрова, Веселка Иванова, Ива Николова, Цеца Бонгарова, Пламен Димитров, Светослав, Анита и Йордан Андрееви, Андрей Добрев, Мария Ганчовска, Георги Димитров.

И накрая, но не на последно място отец Цветан Велинов и църковното настоятелство.

БЛАГОАРЯ ВИ ХОРА, ЧЕ ЗАДНО РАБОТИТЕ ЗА ГОЛЕМА РАКОВИЦА!

Шкафчо Раковчански

14.01.2024 г.