Фестивал на общностите

ЗА УЧАСТИЕТО НИ ВЪВ ФЕСТИВАЛА НА ОБЩНОСТИТЕ В МУЗЕЯ „ЗЕМЯТА И ХОРАТА” В СОФИЯ

Автор и снимки: Стоянка Вълчева

В дъждовната ранна съботна сутрин на 3 октомври чакам пред вратите на Музея „Земята и хората”. Днес читалището ни с още десетина неправителствени организации ще участва в национален фестивал на общности спечелили проекти от Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

На входа на музея е поставен плакат с „лицата на невидимото”. Непознати лица. Хора, които имат една обща цел – да запазят живото нематериалното наследство на българина.
Фестивалът започна в 11.00 часа и продължи шест часа. Всяка организация представи дейността си с културни продукти.

Сдружение за работа с деца с увреждания от гр. Казанлък показаха какво творят техните малчугани. Всеки посетител можеше да закупи картичка, сувенир и да дари средства на организацията. Дружеството на банатските българи в България представи, книгата, която издаде с помощта на ФРГИ и даренията на десетки банатски българи от България и цял свят – Канада, САЩ, Германия, Австрия... Дружеството е от село Бърдарски геран, а заглавието на книгата – „Родовата памет на банатските българи”.
Във фестивала се включихме в изработването на изделия от плъстена вълна, на бижута от мъниста.

Нашето читалище представи творби на Детски център „Приятели” .
Освен изложбата на общностите ФРГИ представи видео документалната поредица „Живо наследство”.
На втория етаж на музея бе открита фото изложбата „Лицата на невидимото”. Шест от общо двайсетте платна бяха лицата на децата на Раковица. Когато видях тези невероятни фотографии на Тихомир Илиев ми стана малко мъчно, че почти никой от селото ми не дойде да ги види. Въпреки поканите, въпреки съобщението във вестника, въпреки информацията „от уста на уста”. Тези фотографии ще бъдат изложени скоро и в „Дома на киното”.

Няколко часа на импровизирана сцена между кристалите всеки можеше да опита да научи сложните стъпки на българско хоро. Сдружение от Кюстендил с много настроение и търпение учеха и мен на български танци. Сдружението е създадено преди 3 години и вече има повече от 120 членове. Хора от всички възрасти през свободното си време ги сбира една обща цел – любовта към народния танц. /Скоро пуснахме в нашия вестник обява за сформиране на подобна група. Жалко, че няма желаещи/.

Имаше и уроци по ориенталски танци. Деца от Горна баня накараха кръвта да ни закипи. Изпълненията им бяха невероятни.
Студенти от НАТФИЗ представиха театрално ателие.
Не ми се искаше да си тръгвам от това място. Чувствах се далече от калта.

Срещнах се с хора заредени с гориво да създават красота. Неправителствени организации показаха как гражданското участие може да променя света към добро.
Това, което видях са лицата на невидимите, дето само по очите можете да ги познаете. В тях има много ЛЮБОВ.