вторник, 3 ноември 2009 г.

Християнски празници през ноември

8 ноември – Архангеловден
(Аралангеловден, Рангеловден, св.Рангел, Събор на св. архангел Михаил )
Християнският празник Събор на св. Архангел Михаил, наричан от народа “Рангеловден” или “Хрангеловден”, се почита през ноември, тъй като това е деветият месец след създаването на света, считано от март. Отбелязването му от църковния календар е свързано и с представата за деветте ангелски чина, разпределени в три последователни йерархии - горна, средна и долна. За наличието на три ангелски сана пише ученикът на апостол Павел св. Дионисий Ареопагит, който бил въздигнат до третото небе и там узнал за степенуването на ангелските чинове. Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите-еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите, и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос. С утвърждаването на празника православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича “Ден осмий”. А посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като “чиноначалник и воевода” на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала.
Според традиционните народни вярвания Архангел Михаил е ангелът, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича “вадидушник” или “душевадник”. Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат св. Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна. Ето защо в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове.
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Почитането на св. Архангел Михаил като господар на отвъдния свят на душите предопределя и съблюдаването на една от най-големите и тържествени задушници през годината, която се пада винаги в съботата преди празника. На Архангеловата задушница жените отиват на гробището и раздават хляб и варено жито за “Бог да прости”.

30 ноември – Андреевден

Св. Апостол Андрей Първозвани и неговият брат Петър били прости рибари и живеели край Тиверий-ското езеро. Още в най-ранната си младост се присъединили към общ-ността на Йоан Предтеча. До края на жизнения си път Апостол Андрей проповяд-вал Христовото учение сред балканските причерномор-ски народи и най-вече сред скитите. Умрял в мъки и страдания, разпънат на кръст с формата на буквата “Х” в гръцкия град Патра.
Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Тази представа обуславя поредица от обредни действия, които целят осигуряване на плодородие и изобилие през идващата стопанска година. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.
В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”

От книгата на Рачко Попов

“Кратък празничен народен календар".

Няма коментари:

Публикуване на коментар