вторник, 3 ноември 2009 г.

"Човекът е човек, когато е на път"

Никога не е късно да опознаеш Родината

“ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК,
КОГАТО Е НА ПЪТ”
П. Пенев


Тези думи на големия поет са възприети като девиз от ръководството на ДЦВХПВ в село Голема Раковица, които формират своята работа чрез трудотерапевтични, културни и развлекателни дейности.

Почти всеки месец, за домуващите в центъра, се организира безплатна екскурзия до някое забележително кътче на България, като стремежът е тези места да са по-близо до общината ни, заради самите хора и естеството на тяхното здравословно състояние.
Така бе и последния път, когато за възрастните хора бе организирана екскурзия до Етрополския и Правешкия манастири.
Митко, любимият шофьор на посещаващите центъра, паркира автобуса пред Дома, ние се настанихме на удобните седалки и новото ни пътешествие започна.

Най-напред отидохме до Етрополе. Там се намира манастирът „Света Троица”. В момента той е в реставрация, но въпреки всичко ние успяхме да го разгледаме, доколкото можем и запалихме свещички за здраве.

Етрополския манастир води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира “Варовитец”. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на 16-ти век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. До голяма степен това процъфтяване се дължи на по-мекия режим, даден на града от османските власти заради неговата роля на важен рудодобивен център.
Манастирският храм “Св. Троица” съществува в подобен на сегашния си вид от 1858 г. и днес той се смята за забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола.
Стенописите в черквата са от по-късен етап – създадени са през 1907 г. Най-ценните реликви от миналото на манастира за съжаление липсват – изкована от от сребро дарохранителница от 1692 г. и два напрестолни сребърни и в последствие позлатени кръста от 15-ти и 16-ти век. Запазена е старата храмова икона “Старозаветна Троица” (16-ти в.), която днес обаче се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.
От там се отправихме към Правешкия манастир, където архимандрит Йоан ни изнесе беседа за историята и настоящето на манастира. Изнесе литургия и ни поръси с китка здравец и чемшир.

Предполага се, че Правешкият манастир има приемственост още от древността, когато на това място е имало тракийско светилище, докато по времето на братята Асен и Петър се превръща по неясен начин в християнска обител. Почти през цялото си съществуване манастира остава в сянката на Етрополския манастир, намиращ се на около 10 км. от него. Няма никакви исторически сведения за “Св. Теодор Тирон” от ранните векове на османското владичество. Знаес се, че по време на кърджалийските набези през 18-ти век бива унищожен и впоследствие възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи, въпреки че мястото все оше представлява интерес за иманярите.

Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и тухлени пояси и представлява масивна сграда с три обемисти петстранни абсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма.
Монашеската сграда е непосредсвено срещу църквата – построена е през 1970 г., съдържа седем стаи и е в съвсем различен архитектурен стил.
Купихме си сувенири за спомен, заредени духовно в автобуса пяхме и се веселихме. Пътувайки се чудехме как Бог е сътворил такава красота, водопади, пещери, скални образувания, зелена гора и равно поле. За пореден път се убедихме че от нашата мила родина по-красива няма.

Маргарита Рангелова-Маргото

Допълнителна информация - интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар