вторник, 3 ноември 2009 г.

Суетата, бюбимият ми грях!....

„Суетата, любимият ми грях!... Тя е толкова изконна. Самолюбието е най-естественият наркотик…”

Колко са прочели поне нещичко от Библията? Малцина, така си и знаех. А колко разбраха и осмислиха какво прочетоха? Една шепа. А колко от нас обвиняват другите за собствените си грешки? - едно огромно мнозинство, дами и господа! Ти, ти, ти, приятелят ти, жена ти и любовницата на бившия ти шеф… всекиго, когото познаваш, е твърде склонен да изпадне в самосъжаление и да обвинява всички други, освен себе си, за грешките и провалите, допуснати от него самия. Защо? Самолюбието и егоизмът вървят ръка за ръка… в много, много от случаите, които знаем и историята помни… но покрай него Бог казва и друго важно нещо – Обичай ближния си като себе си! Но какво става… Тази подробност се забравя, егото е къде-къде по-важно! Задоволяването на собствените нужди седи на челно място в колонката, винаги най-отгоре, без да се зачертава като приключена задача, като изпълнена мисия. Не става въпрос за ежедневното ядене, то е необходимост… неее, говоря за друго. У всекиго у нас живее един „мистър Его”, който диктува правилата на собствената ни игра. Той е, който диктува на правото ни на избор и на свободната ни воля как да реагират, какво да бъде решението…

А що се касае до свободната воля и правото на избор… Всеки ги има. Никой не може да те принуди, приятелю, да направиш каквото и да е, ако ти не пожелаеш. И всеки носи отговорност за действията си – първо и основно правило. Странно, нали. Понеже около ни събитията се случват по един или друг начин, променят ни, та макар и за момента, поставяйки ни непрекъснато в изпитанието какво да решим, съответно как. И тук идва дилемата: да ползвам ли свободата си, или да се подчиня на обстоятелствата. Едно е да имаш, друго е да го използваш… виждали сте неведнъж как нощните пеперуди се приближават към свещта или крушката. И умират, прегорили крилата си. Красиви създания, които са предприели смъртоносен поход… Същото се случва и с нас. Питаме се „Свободата или рамките. Да рискувам или да съществувам…” и така мнозинството стават жертва на, забележете, своя избор. Спомняте ли си какво се казваше в „Малкият принц? - Невидимото за очите е видимо за сърцето, за душата. Светът е приказка за онова, което съществува след него. Там, където свършва материалното, започва другото, от което мнозина са се отказали още в началото. Но двете съществуват непрекъснато, преплетени едно в друго. И понеже хората не го разбират, а и го пренебрегват, грешат.

И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?
7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него. /Бит. 4:6-7/

Грехът е суета; и суетата е грях. Как ще сме облечени, как ще изглеждаме, какво ще кажат за нас хората… парите… властта… Всичко е суета, казва Еклесиаст. И ние подменяме една суета с друга, поради какво…? Помните ли приказка за стълбата? Как човек заменя, преструктурира едни цели и стремежи с други? Но защо… суетата, този сладък грях…!

И какво става в крайна сметка? Всички обвиняват Дявола, Сатана… както и да го кръстите, за един и същи става дума. Но никой не си дава сметка, че ние, хората, станахме по-големи майстори и дяволи от самия него. Ако сте обърнали внимание, всъщност е светъл ангел, дошъл да помогне на човеците да се опомнят. Не е онзи рогат образ с някаква опашка, подлъгващ хората, за да ги вари в казана после. Спомняте ли си гръцката митология? Как Зевс измества баща си? Човеколюбецът Зевс. Просто името е сменено. Не, драги мои, дяволът си е дявол, но не лъжливият грозник, когото хората пазят в съзнанието си. Той не лъже. Казва истината. Има значение какво казваш, но по-важно е как го изричаш. Истината е една и съща, въпросът е кой как слуша, какво чува или, още по-важното, що му се иска да чуе. Тълкуванието, там е ключът към лъжата. Склонни сме да се самозалъгваме, да изопачаваме думите… какво ли не, за да бъдем прави поне в собствените си очи. Докато не установим, че изборът ни е… грешка? О, не! Не може да бъде! Пак ли…защо послушах, подведоха ме…! Хиляди извинения, нали. И почваме с постоянните и вечни упреци към всички и всичко - дори към Бог! По-лесно е да набедиш и осъдиш другиго, вместо да признаеш грешката си, да поемеш отговорност. Не случайно Исус казва… и как ще кажеш дай да извадя треската от окото ти; безумецо, първо извади гредата от своето си око, за да видиш по-ясно треската в братовото ти око…


Димитър Делийски

източник: otkrovenia.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар