Вестника на Голема Раковица: Раковишки глас, Br.34

По очите ще ги познаем

Автор: Стоянка Вълчева

Често си задавам въпроси:

Кои са съвременните пастири народни?

Как в това ялово време да разберем, кой е човека от който да се учим, да бъдем като него, да го следваме?

Кои са добрите хора днес?

Кои са тези, които правят добро и го хвърлят в морето?

Пастирите на заплати? Никога не съм била в тяхното стадо, което е повече от разюздено. Те само се водят на ведомост като оператори на хомосапиенс единици.

Хич не ги е еня колко са на брой душите им, коя е гладна, коя е жадна, коя е мърша. Водят се само статистики в техните стада.

Познавам ги по очите тези водачи. Мътни и играещи наляво - надясно. Колкото по-голямо е стадото им, толкова по-висока е заплатата им.

По-рано на тези наши пастири портретите висяха в училищните коридори, а днес на четири години виждаме мазните им образи по боклукчийски кофи, по електрически стълбове с високо напрежение. На село козите и магаретата ги дъвчат за закуска – нужната им от доза от целулоза ги съблазнява да го правят. Глад!

Ако ги потърсим тези водачи в храм Господен пак ще срещнем оня поглед дето само ни кара да бъдем самотници. Алчен поглед. Мазен! Поглед без зеница. В храма всяка божа услуга се заплаща. По улиците не се проповядва християнството, чийто закони толкова много ни липсват.

Днешните духовни водачи карат лъскави коли, а по време на литургии често се случва да прекъсват проповед заради разговор по GSM. Легенди разказват за огнестрелно оръжие в свещеническите одежди, пиянски попски свади, наркотици в монашески килии, хомосексуални връзки между отшелниците.

Къде да го търсим този безименен водач?

Аз го познах по смирения поглед, по износената дрешка, по чистия дъх.

Това са стотиците български учители наши. Даскали ги наричаха едно време. Цял живот се борят духа български да пробудят.

Видях светия човек в очите на дядо Добри от с. Байлово – герой, като от приказка. Събира дядо Добри стотинка по стотинка от просия, за да възстанови поредния български храм съсипан от строители на съвременна България. Той го прави самотника! Не Митрополия или Синод.

Никога няма да видим тези образи на портрети. Те са невидими. Отминаваме ги, редим се с тях на опашка за хлебец. Те нямат имена. Те правят добро и си отиват.

Нужни са на всеки от нас срещите с такива хора. Трябва да се оглеждаме!

*****************************************************************************

Докосване до Светостта

На посещение до Гроба Божи

Впечатленията на Мария Комитова от досега ù със Светите места

Според преданието изпълнението на това пророчество щяло да бъде възвестено с издигането на небосвода с необяснимо ярка звезда, която да посочи и мястото на раждане на очаквания Владетел. Когато звездата се появила, трима от тези мъдреци Мелхиор, Каспар и Валтезар я последвали по пътя й към Витлеем, за да се поклонят на новородения Спасител. И като влязоха в пещерата намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха та се поклониха и като отвориха съкровищата си принесоха Му дарове злато, ливан и смирна. Близо до Витлеем се намира и пещерата, където източните мъдреци пренощували след срещата им с цар Ирод в Йерусалим .

Пещерата където ангела се явил на праведния Йосиф на сън и му заповядал да вземе Младенеца и майка му и да избягат в Египет.

Пещерата на свети младенци, избити от цар Ирод. Ирод се уплашил от вестта на мъдреците, че се е родил велик Цар и обезпокоен за престола си, заповядал всички младенци във Витлеем и околностите на възраст до 2 год. да бъдат убити.

Заповедта били изпълнена с голяма жестокост и войниците на Ирод избили 14 хил. пеленачета. Православната църква ги почита като първи мъченици за Христа и чества паметта им на 5 ден след Рождество Христово.

Полето на пастирите

Полето на пастирите е място където ангели Божии възвестявали на витлеемските пастири за Рождеството на Христа Спасителя. След дивното явление те побързали към пещерата където с трепет и благоговеене първи се поклонили на Богомладенеца. Това място се намира на изток от Витлеем близо до арабското село Бет–Сахур. Още от най-ранни християнски години пещерата, в която са се намирали пастирите в момента на благовестието, била място за поклонение. През 4-ти век Света царица Елена построява над пещерата първия християнски храм, чийто под бил украсен с цветна мозайка с гръцки надписи. От 5-ти век и през цялата византийска епоха службите на празника Рождество Христово започвали от тук и завършвали в базиликата във Витлеем. През 6-ти век на същото място император Юстиниян построил голяма църква, която да може да вмести многобройни поклоници. Персийското нашествие в началото на 7-ми век довело до разрушението и на този храм. При патриарх Модест тук отново е издигната църква, а след като Палестина била превзета от арабите, около пещерата е построен манастир ограден с високи стени, за да бъде убежище и безопасност на монасите-пустиници . През 11-ти век манастира бил унищожен. Запазена била само пещерата, която през дългите години на Ислямското владичество останала единственото място за поклонение на християните.

През 1972г. на мястото на развалините започва строежа на нова, голяма гръцка църква, която е довършена 1985 год.

В древният храм се намира камъка, на който е стоял ангела, когато е благовестил на пастирите. Там са поставени за поклонение мощи на избити от персите мъченици, между които имало жени и деца. Защо Бог е избрал именно тези трима пастири да чуят

Първи сред хората благата вест? Защото те оставили овцете си и побързали да отидат да се поклонят на Младенеца. Те предпочели духовното пред материалното. За това Бог ги избрал да благовестят на хората. Според преданието пастирите били погребани на същото това място. Православните в това село са изключително благочестиви и спазват ….своите обичай да канят всеки странник и да му предлагат подслон и всякаква подкрепа. Те вярват, че докато посрещат непознатите така, както пастирите са посрещнали Бога в тяхното село ще има мир и разбирателство между мюсюлмани и християни и е така.

Манастирът “Свети Симеон Богоприемец” в местността Катамон

Манастирът “Свети Симеон” е разположен на югозапад от Ерусалим на хълма Катамон до манастира на Сетия кръст. В манастирската църква се съхранява светия гроб на св. Симеон Богоприемец изсечен в скала по обичая по онова време.

Когато през 3–ти век преди Христа владетеля на Александрия Потоломея помолил евреите да му направят превод на Стария завет на гръцки, те възложили това боговдъхновено дело на седемдесет и двама мъдреци, хора запознати в дълбочина както с гръцкия език, така и със Свещеното Писание и с неговия духовен смисъл. Преданието разказва, че един от тези избраници е бил Свети Симеон. Той стигнал до 7-ма глава на книгата на пророк Исая където пишело, че Спасителят на човешкия род ще се роди от Дева, но се усъмнил в писаното. Заради това негово съмнение в истинността на Божието Слово му било предсказано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види с очите си родения от Дева Христос. Така Свети Симеон живял 300 г. в очакване да се сбъдне пророчеството и се удостоил да приеме на ръцете си 40-дневния Младенец. Като го вдигнал със старческите си ръце той произнесъл пророческите думи, с които засвидетелствал пред целия свят, че е дошъл дългоочаквания Спасител. Сега отпускаш твоя раб Владико, според думата си спирам, защото очите ми видяха Твоето Спасение, що си приготвил пред лицето на всички хора. Първия манастир и църква на това място са построени през 12 век от грузинските монаси на Светия Кръст.

След направените през 1859 год. Разкопки от Светогорското братство възстановило старите здания на древните храмове, от които и сега могат да се видят стени и мозаечен под.

Мощите на Свети Симеон не са останали на това място. Пренесени са в Константинопол през 5-ти век, а след превземането на града от латинците попадат в Хърватия.

Млечната Пещера

Близо до Витлеем е Млечната пещера. Според преданието тук по време на бягството си от Света Богородица с Богомладенеца и Йосиф обрученик спрели, за да починат и Света Богородица накърмила Богомладенеца Исус. Капчица мляко паднала и оцветила скалата в бяло. Вярва се, че прах от тази скала примесен с мляко изцелява бездетни жени. В миналото на това място е имало византийски храм. През 1871г. тук е построен католически параклис.

След смъртта на Ирод Светото семейство се завръща от Египет и се заселило в Назарет родината на Божията Майка. В беден дом в малкото галилейско градче, в тишината и без опасност Исус живя до 30-та си годишна възраст в любов към бога и хората, както ни разказват евангелистите.

Река Йордан

И в ония дни дойде Исус от Назарет галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И когато излизаше от водата веднага видя да се разтварят небесата и духът като гълъб да слиза върху Него. И глас от небесата : Ти си Моят син възлюбен в Когото е Моето благоволение. (Марк 1-9 ст.) Ето Агнеца Божи, който взема върху Си (Йоан 1гл. -29стр.)

Според еврейския закон никой не можел да бъде свещеник или учител преди да навърши 30 годишна възраст. Това е и възрастта на Господ Исус Христос започнал своето публично служение. За пръв път Той се явил пред народа на река Йордан, където по това време Неговия родственик по плът Йоан кръщава хората за умиване на греховете чрез покаание и не случайно и първата публична проповед започва с думите: Покайте се, защото се приближава царството небесно. С кръщението си от човешки ръце Богочовекът посочил смирението и покаянието като единствения път и богоугоден живот.

Именно по това време на Кръщението се възвестила на света Божествената Троица – Бог Отец, чийто глас проговорил от небето, бог Син кръщаващ се в река Йордан и Бог Свети Дух се явил над главата на Спасителя във вид на Гълъб. На река Йордан Господ ни явява своята изначална Тройчна същност, разкрива ни непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Река Йордан е най-известната река на земята. Тя извира от планината Ермон на север, влива се в северната част на сладководното Галилейско езеро –изтича от южния му край, минава през долината Ел-Гор и се влива в Мъртво море към ниската част на планината. По нея минава границата между Йордания и Израел Дължината и е 300 км. Река Йордан е тясно свързана с историята на еврейския народ и с много събития от Стария завет и с Новия.

*****************************************************************************

На поклонение до манастира „Св.Симеон”

На 01.09.2009 г. към автобусната спирка превозваща посещаващите центъра за възрастни хора в с. Г. Раковица приятно бързаха пътниците. Пременени те стискаха букети от росен здравец, пресен босилек, цветя. Във всяка чанта имаше питка, сиренце и дар. Та как иначе нали отиваха на манастира Св.Симеон, находящ се в землището на с. Огняново. Още живееха със емоциите от предишния ден, празнуването на рождените дни на хората родени през месеца.

Заслуга за това имат кметицата на селото Милка Спасова и библиотекарката Таня. Екипа на центъра обмисля всичко в детайли. ”Бялата лястовица” е кацнала на жицата пред Дома. Щастливи се хората там - те наистина имат за ръководител един добър професионалист, емоционален, знаещ и можещ, влюбен в работата си. Това е човек който добре познава психиката на възрастните хора старае се да помогне и разбере стоящия срещу него. Може би това е “златното ключе” с което Петя Тодорова отключва душите и сърцата на хората и е спечелила доверието на “беловласите си възпитаници”. А те и отговарят с почит и уважение.

Това отклонение от темата е необходимо за да бъде картината по пълна.

А сега към 01.09.2009г. На този ден се чествува паметта на Преподобни Св. Симеон Стълпник. Пристигнахме в манастира, отец Иван служеше тържествената литургия. Благоговейно всички християни слушаха и се молеха за опрощение на греховете, за помощ и здраве. Отеца произнесе слово за живота и праведното дело на Светеца, което е посветено на делото Господно, той отдава сили, време и целият си живот на Бога. Бе отслужен водосвет за здраве и миряните се оттеглиха за да вкусят от ухаещия на джоджен курбан. Екипа на главния готвач Димитринка Веселинова се бе потрудил и приготвил много вкусно манастирската гозба. Когато засвири духовата музика и “тъпан тупна - сърце рипна” стари, млади и деца се наловиха на голямото хоро.

Слънцето вече преваляше и всички пречистени, заредени с позитивна енергия и доволни от празника поеха към домовете си. И отново да благодарим на ръководството за чудесния празник! Дни наред ще се говори за този ден в манастира “ Св. Симеон”.

Вдигнах взор нагоре и мислено казах Св. Симеоне моли Бога той е Великодушен и Всемогъщ да чуе горещите молби на всички, които са дошли на това място, дай им здраве, щастие, дълъг живот - та нали всички сме твои чеда!

Мушкатото Алено-

една от посетителките в дома

На Рождество Богородично

На 08.09.2009 г. миряните честват Рождеството на Божията майка-света Богородица Дева Мария. И отново с цветя, дарове и открито сърце посещаващите центъра в с. Голема Раковица се отправиха към черквата. Леля Мария, помолена от християните, отвори черквата. Беше тихо. Всеки бе отправил поглед към иконата на Божията майка с горещи молби за здраве, сили и благополучие. Всеки запали свещичка за деца и близки - благодетелната Дева Мария бди над всички - зло да не сполети хората, болести да не ги налягат и да може да се борят с житейските проблеми. Но изведнъж тишината в Божията обител бе нарушена чу се плахо песнопение, което ставаше все по-силно и уверено. Пееха жените, който пеят в храма “Св. Николай Чудотворец” в гр. Елин Пелин, запяха и тези от село Голема Раковица.

Преди да напуснат храма запалиха свещица за трагично загиналите 15 човека на Охридското езеро. Бяха съпричастни към тяхната нелепа смърт в очите им блеснаха сълзи и скърбящо промълвиха – Лека им пръст и Вечна им памет! А иконата на чистата и непорочна света Богородица ги гледаше благо и изпращаше закрила и благодат.

Завърнахме се у “Дома си”-заредени с духовна енергия се заехме с ежедневните си занимания-грижи за цветята и зеленчуците, декораторство, дейност в “тихия кът” всеки със своя избор. Нека бъдем по-добри и човечни един към друг, какво ни е нужно блага дума и усмивки от сърце.

Мушкатото Алено-

една от посетителките в дома

*****************************************************************************