Вестника на Голема Раковица: Раковишки глас, Br.33

ЗАСЛУЖЕНА НАГРАДА

Денят след акцията „Аз помогнах. А ти?” си зададох въпроса „Какво щеше да се случи ако и децата ни бяха безучастни в този ден? Ако ги нямаше какво щеше да стане?”

Отговорът е: Провал. Оказва се, че да спечелиш проект е по-лесно отколкото да разбудиш заспалите духове. А спонсорите за акцията? А идеята? Всичко щеше да отиде по дяволите ако не бяха децата ни.

Исках да им се отблагодарим. Затова, че почистиха района, че бяха на концерта, че винаги се включват в акции. Заслужаваха го.

Подаръкът беше всички доброволци в един от последните топли дни на „синьото лято” да заминем в някъде. Решихме да бъдем на басейн.

Когато с Бети споделихме идеята на г-жа Галя Георгиева – кмет на община Елин Пелин тя ни подкрепи и ни осигури безплатен превоз.

В петък – 4 септември по-теглихме към „Топлата вода” на Белово. Няколко възрастни, хла-петата и разбира се спасител.

Оказа се, че освен всичко друго децата са добри плувци и каскадьори. Водната пързалка през целия ден работеше за тях на пълни обороти. Отговорни-ците на комплекса направиха един прекрасен жест като пусна-ха децата почти без пари да ползват всички удоволствия. Целият ден беше богат на емоции. Къпане, игри с топка, плуване, спускане „на влакче” по пързалката...

Тайничко им завиждахме с Бети. Толкова са готини! И са малки... и всичко им отива. И най-важното винаги са заедно!

Това беше може би последния ден на ваканцията, в който бяхме всички. Възрастните си починахме, а децата се налудяха.

Благодаря на Кмета на Община Елин Пелин –г-жа Георгиева и Зам. Кмета – г-жа Младенова, че ни подариха този ден със заслужената награда.

Желая на децата много успехи през настъпващата учебна година, а следващото лято нека бъде още по-синьо!

Вярвам ви и ви обичам хлапета!

Таня В.

Колко малко трябва да дадем

Автор: Елизабет Евстатиева

Снимка: Таня Вълчева

Колко малко трябва да дадем, да откъснем от себе си, за да се случи нещо хубаво, да направим добро, да помогнем - да се съберем заедно и да свършим малко работа.

Колко трудно обаче се решаваме да наченем подобно нещо. И защо? -...да ни пита човек. Улисани във всички неотложни задачи за деня, минаваме като слепи покрай всяка обява и съобщение за някоя акция, общо мероприятие и си казваме...я пак се организира нещо, прочитаме го в най-добрия случай и подминаваме, с някоя от тези фрази: „О, аз имам работа в София и до Елин Пелин... Точно тогава ли” или „...ааа, не ще чистя къщата, ще слагам компоти.”, или „...а тая работа не е за мен,.... е те децата ще го свършат...”.

Чии деца? - Ви питам аз. Не са ли това точно нашите деца, тези на съседите, тези на роднините??? Ами точно те са. Тогава ние защо не сме до тях? Работата, компотите и нивите нямат край. Защо да не бъдем заедно с тях? Защо да не бъдем с децата си? Защото им отделяме предостатъчно много за да общуваме, да говорим, да ги изслушваме и да ги разбираме когато бъркат...? Или пак имаме работа? За кога и за къде го отлагаме. Ако днес не намерим време да бъдем с тях няма логика да им се сърдим когато утре ги няма до нас - да преместим това, да приберем онова. А това „утре” докато се обърнем е дошло - ние ще сме стари, а те ще са големи и толкоз. Какво правим тогава? - Едно голямо и едно малко нищо. Въртим се.

А когато се случи да помогнем почваме да се въртим още повече и ставаме още по-заети. И защо така? Защото нямаме навика да сме заедно ли? Ами май да. Заедно със съседа, заедно в махалата, заедно със селото, заедно в града... Ами то това е държавата. Аз, ти, комшията... и нещо което искаме да направим, нещо което искаме да се случи. Някой да се сеща защо я няма държавата? Сигурно защото всеки си я прави в собствения двор. Ама че тъжно...

Разбрах обаче друго .Разбрах, че като отделиш малко време, за да помогнеш за някоя обща идея не боли. Честна дума ,даже не остават и белези. После обаче се чувстваш по друг начин. Много е странно не мога да го опиша, но е хубово. Не смея да Ви карам да го правите, ако не искате, но бих направила много, за да опитате.

...абе немога ли и аз да помогна със нещо...

...дайте да видим с какво можем и ние да помогнем...

Не боли хора уверявам Ви.

Тогава става много по –лесно, а и току виж сте намерили я нови приятели, я сте си сдобрили с някой стар такъв.

Ние оставаме и ще ви чакаме

„Вече свърши хубавото време и дъждът вали...!”

Това е рефрен от една българска песен, който винаги си припявам по това време на годината.

Лятото свърши, а с него и сезона на отпуските. Още пет дни и учениците тръгват на училище. Поради тази причина и селото опустя. Докато имаше деца – и в селото имаше раздвижване, детски глъч, съветите на по-възрастните роднини. А сега – в селото останахме обичайните заподо-зрени, които се водим постоянно живеещи, но списъка постепенно се намалява (напоследък доста често).

Надявам се на „грозната с косата” да й е омръзнало и да разреди посещенията си на по-големи интервали, за да може напролет, ние, с усмивка на лице, пак да ви посрещнем с думите: „Добре дошло оживление!”

Сега Ви пожелавам по-лесни уроци на учениците и по-малко работа на работещите, ама парите да са повече, и не ни забравяйте!

В.Ш.

Докосване до Светостта

На посещение до Гроба Божи

Впечатленията на Мария Комитова от досега ù със Светите места

/продължава от предишния брой/

Дева Мария Го повила и положила в ясла. Град Витлеем е разположен на 18 км. южно от Ерусалим в низина 80м. над морското равнище. Над него се извисяват Моавските планини. В древността Витлеем бил малко неизвестно селище обитавано от земеделци и пастири. Тук в околностите му цар Давид пасял овцете си. До втората световна война Витлеем бил християнски град. След създаването на държавата Израел и войните между палестинци и евреи много мюсюлмани изселени от родните си места намират убежище в него. Сега населението му е 50 хил. жители като 20 хил. от тях християни.

След 1995г. града е под контрола на Палестинската автономна власт. Както и в останалите палестински градове видяхме много безработни хора. По високоговорителите поставени в целия град ходжите от 4ч. сутринта подканват за молитва. Точно срещу древната базилика “Рождество Христово” е построена голяма джамия и в петък площадът пред нея се пълни с мюсюлмани за петъчна молитва.

Във Витлеем посетихме следните места:

Базиликата “Рождество Христово”

Базиликата “Рождество Христово” е построена над Пещерата на Рождеството където се намират главните християнски светини, мястото на Рождество Христово и Светите Ясли. През 4 в. св. царица Елена построява цветната мозайка, може да се видят и сега.

Първоначалната постройка била разрушена от император Юстиян (6 век), който построява на същото място нова петкамбанна кръстообразна църква по-голяма, но не така красива и величественна, както първата постройка. Входът към нея е с нисък горен праг, за да влиза всеки посетител с наведена глава (поклон). По описания на съвременници фасадата на тази базилика била украсена с цветни мозайки със сцени от “Рождество Христово” и поклонение при персийски мъдреци. Именно тези изображения през 614г. спасили храма от разрушаване от персите. Завоевателите видели изображенията на мъдреците облечени в персийски дрехи и пощадили постройката.

Тази базилика е единствения православен храм в Палестина, който останал не разрушен в продължение на 14 века. Само външно е бил изменен и дострояван и има вид на крепост. Няколко века е оцелял без покрив, защото покривът му е бил от олово и турците го използвали за отливане на куршуми Възстановен едва през 19в.

През ниската врата поклонникът влиза в базиликата с нейните характерни за Византийския период масивни колони. Срещу входа е красивия иконостас на централния гръцки храм. По стените и по пода само на някой места има оцеляла древна мозайка.

Под сопея се намира Пещерата на Рождество Христово с входове от дясно и от ляво на светия олтар. Дясното крило на храма е десния вход към Пещерата, принадлежи на православните, а лявото на арменците и коптите.

Пещерата представлява подземен храм и е осветена от множество къндила, дар от различни християнски народи.

Мястото на Рождеството под Православния Престол е обозначено със сребърна звезда и с надпис на латински език (Тук от Дева Мария се роди Исус Христос). Над нея е поставена мраморна плоча (маса) горната част, на която служи за Престол на православни и арменци. Тук липсват скъпа украса и скъпи икони, всичко е скромно, тихо и изпълнено със Свято смирение, което те кара да почувстваш, че на това място се е родил Богочовекът. Срещу звездата три стъпала водят на долу към покрита с мрамор ниша, където се намират яслите, в които е бил положен Младенеца. Над тях също горят множество кандила. Тук е католическия престол “поклонение на влъхвите” Кримката война през 1853г. е избухнала именно, заради храма “Рождество Христово”. Католиците са подкупили турците да им предоставят контрол върху този храм.

За да предотврати предаването на храма на католиците и да запази права на Православната църква, руския цар обявява война на Турция.

Храмовата икона на Рождеството изобразява новородения Младенец Христос, положен в ясла в Пещерата до Него Света Богородица и праведния Йосиф, яслите и Витлеемската звезда, довела източните мъдреци на поклонение. Мозайките по стените направени от византийски иконописци през 12 ти век са уникални в историята на християнството. Ктитор е бил византийския император Мануил Комнин, мозайките са изобразявали 9-те Помесни и 7-те Вселенски събора. От лявата страна е останало изображение на Събора в град Сердика през 343г. известен като Сердикийски събор с изображение на града. От дясно на Светия олтар има мраморна колона с изографисана върху нея икона с Неръкотворния образ на Иисус Христос. Тя е копие на иконата изобразена по чудесен начин на светия Урбус (кърпа), която е била изпратена на цар Авгар в гр. Едеса и е позната в Православната църква като Неръкотворна (богосътворена).

Иконата явила своята чудотворна сила на 19 октомври 1996г., когато църквата празнува паметта на свети апостол Тома. Рано сутринта на този ден в храма забелязали, че светият образ излъчва сияние като светлина от очите на Христос текат сълзи ухаещи на благоговенно миро. Образът на спасителя гледал пронизващо печално, а очите му мигали като очи на жив човек.

Седмият Вселенски събор на Църквата 767г. ни учи, че чрез чудесата на светите икони Бог усилва вярата и надеждата на повярвалите, а освен това доказва истинността на православието. Ето защо чудесата стават само в Православната Църква. Сутрин присъствахме на света Литургия, която се извършва на гръцки и арабски език. Апостола и светото Евангелие се чете на руски и славянски, тъй като службата се посещава от много руснаци и свещеници.

Мъдреците във Вавилон от векове очаквали да се сбъдне пророчеството за раждане на велик Цар, който ще царува над цялата земя.