вижда му се края
Доста години минаха откакто се застрои храма Господен посветен на Света Петка Българска. И това се прави все от доброволци. И от помощта на десетки дарители.
Четирима кмета се смениха, откакто започна реставрацията на малкото манастирче, накрай селото, в което живя една рако-вишка пророчица – баба Стоя.
Там имало оброчище с каменен кръст. Хората от селото построили дом за тази жена, а след това и параклис, по нейна заръка.
За историята на това място и за живота на баба Стоя четете в интервюто на Стоянка Вълчева с баба Иванка Сарафинова.
------------------------------------------------------------
Читалището ни ще участва във Фестивал на общностите в музея „Земята и хората” в София
На 3 октомври от 11.00 до 17.00 часа в музея „Земята и хората” в София ще бъдат изложени творби на децата от селото, които работят към Детски център „Приятели”.
Каним раковчани и всички читатели на вестник „Раковишки глас” да посетят изложбата.
Курс по народни танци
След дълги години, в читалището отново започва курс по народни танци. Той ще се провежда всяка събота и ще бъде ръководен от специалист от София. За тази цел желаещите да участват в курса да се запишат в читалището. Няма ограничение на пол и възраст.
ПРОРОЧИЦАТА ОТ РАКОВИЦА
Не я помня тази жена. Чувала съм само, че е живяла на това място. Не си спомням и стария параклис. Чувам от раковчани, че баба Стоя е казвала, че на това място трябва да има осветен параклис.
Доста години минаха откакто се застрои храма Господен посветен на Света Петка Българска. И все от доброволци. И от помощта на десетки дарители.
За да проуча историята за това място ме подтикна случката с последния спомоществовател, който измил очите си там и дарил 300 лева.
Историята ми я разказа най-близката жива жена на баба Стоя. Не и е роднина. Бог ги сближил. И тя както пророчицата е вярваща.
Ето какво ми разказа баба Иванка Серафимова.
Стоя е от Пандурите. Родила се е сляпа и с гуша. Трудно чувала какво и се говори. Една случка променила тотално живота и. Излизайки от дома си сама я ухапало нещо. Опростила се. Мислили, че ще умре. Като по чудо се съживила. Казала на близките и:
„Господ ме привлича. Вече ще седа там. Господ ме иска.”
„Там” е Мястото с каменен оброчищен кръст накрай селото. Раковчани и построили дом. Баба Стоя казала, че е получила провидение и заръчала и параклис да се направи. Пак хората от селото го издигнали. Плашели се от нея. Все ръцете вдигала към небето и говорела за Бога. Децата обаче много я обичали. Все за фустата и се държали. Жените, които излизали за работа през деня оставяли малчуганите при баба Стоя.
Ще дойде време и много лошо ще стане -казвала баба Стоя. Казвала, че на „Света Петка” след време ще идват много хора да търсят лек от лековитата вода, която тече на това място. Най-много ще се лекуват от болни очи. Още по онова време са идвали да преспиват там и да мият очите си. Казвала им: „Господ казва. Аз не казвам как ще се изцерите. Помагала е на хората с разни заръки. И са се изцерявали.
Да не се закрива манастира, че селото и околията много ще страдат молила тя близките и. Никога баба Стоя не се е скарала с човек. Радвала се на всички без да ги вижда и чува. Повече от 15 години живяла там. Това бил както казвала тя „вечния ми дом”. Напуснала го преди смъртта си.
Още помнят нейните думи:
„Господи, Господи където и да е, където и да съм спаси ме и целия народ спаси за нашата вера”.
„Не кълнете и не завиждайте!”
Баба Иванка ми разказа колко много семейството и била привързано към тази свята жена. Особено децата и. Как спасила сина и Цветан от екзема, която плъзнала по тялото му, когато бил пеленаче. С мазнината на изпържен жълтък. Как тази пророчица нищо не искала за себе си. И от имота и се отказала. Искала само да седи на „Света Петка”. Радва се баба Иванка, че скоро този параклис ще се освети.
Историята на баба Стоя много ми напомня на житието на пророчицата Ванга.
Толкова години минаха и почти сме на финала за да се открие както е по закон Божи този храм. Чакаме благословията от Патриарха и ако е рекъл Бог на 14 октомври ще се сбъдне мечтата на баба Стоя. Дай Боже!
Докосване до Светостта
На посещение до Гроба Божи
Впечатленията на Мария Комитова от досега ù със Светите места
/продължава от предишния брой/
В старозаветни времена в нея много пъти са се проявявали чудеса на Божията сила: евреите минали по нея като по суша по пътя си към Обетованата Земя.
По сухо минал пророк Илия и Елисей. Нееман Сириец се изцерил от нейните води от проказа. Река Йордан е осветена от Кръщението. В нея на нашия Спасител на Кръщението от древни времена се посочва Западния бряг приблизително на 5 км от Мъртво море на изток от гр. Ирихон. Съгласно преданието на това място станало и възнесението на пророк Илия на небето. Тук преминали и 12-те Израелеви племена, затова мястото се нарича Беит –Авра (преход). Сега мястото на Кръщението на Спасителя е недостъпно за поклонници, тъй като се намира в пригранична зона. Те могат да се потапят при водите при изхода на светата река от Галилейското езеро. Единствено на празника Богоявление (Йордановден ) на мястото на Кръщението гръцкото духовенство в присъствието на много вярващи извършва велик водосвет и тържествено освещаване на цялата река.
Празника започва от манастира “Свети Йоан Предтеча” Близо до реката се поставя
походна палатка- църква и там се извършва Богослужението. При пеене на трапора Во Йордане кръщают ся Тебе, Господи. Патриарха хвърля три пъти кръста в реката и освещава водата в нея. Някои богомолци се хвърлят в реката и изваждат кръста. Обикновено през този сезон температурата на водата е около 10 градуса. Едно от чудесата на Светата земя става пред очите на богомолците – всяка година в нощта срещу празника Богоявление реката приижда и залива крайбрежната ивица.
Богоявленското бдение започва в 12ч. през нощта служат гръцки и руски свещеници на гръцки и църковнославянски език. Много богомолци идват за празника. Йорданската вода се пълни като драгоценна светиня и се пази грижливо по домовете. С нея се ръсят домовете, а когато се приема с искрена вяра и молитва, тя лекува нашите телеснти и духовни болести. Ние също си наляхме вода от река Йордан. Въпреки, че водите на реката изглеждат тъмнозелени, налятата в бутилки е съвсем бистра и чиста и така остава в продължение на дълги години, което е още едно чудо на Божията благодат.
По традиция всички поклонници в бели ризи се потапят три пъти в реката за благословение, здраве и опрощаване на греховете. Ние също се потопихме в свещената река при Ярдениг. Гледката е приказна по долината на реката има голямо плодородие най-красива след кръщението.
Планината на изкушенията
тогава Исус отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола и като пости четиридесет дни и четиридесет нощи най-сетне огладня. И приближи до Него изкусителя и рече : Ако си Син Божи кажи на тия камъни да станат на хлябове, а той му отговори и рече писано е” не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божията уста”. Тогава дяволът Го заведе в светия и го поставя на храма та спореха и му казва “Ако си син Божи хвърли се долу, защото писано е, на Ангелите си ще заповяда за Тебе и на ръце ще Те понесат да не би някак да препънеш от камък ногата Си”. Исус му рече писано е също “Няма да изкушиш Господа Бога твоего. Пак Го заведе дявола на твърда висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава и Му дума “всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”
Тогава Исус му каза”Махни се от Мене сатана!” Защото писано е “Господа Бога твоему ще се поклониш и Нему едно Му ще служиш!” Тогава дявола го оставя и ето Ангели дойдоха и Му служеха. (Матея гл. 4 стих 1-11) Това е от библията за изкушенията.
Планината на изкушенията е разположена на север от град Иерихон в Юдейската пустиня и е получила името си от евангелското писание според което След Кръщението Си от Свети Йоан Предтеча във водите на река Йордан Господ Исус Христос се подготвил за своето служение 4 дневен пост. В края на този пост Той бил изкушен от дявола трикратно и древно християнското предание посочва с точност местата на тези изкушения. Според него първото изкушение дяволът извършил в пещерата където Христос пребивавал в дните на поста си, второто на Ерусалимския храм, а третото на билото на планината. Господния пост в пустинята е единствено потвърждение на предсказаното от пророците и е пример за бъдещи поколения.
През този период на подготовка въплатилият в човешко тяло Бог среща своя противник. На дяволските изкушения обещаващи световна власт и господарство, материални блага и свръх способности Христос противопоставя силата на Божието слово, непоклатимата вяра и служение единствено на Бога.
На мястото на първото изкушение още през 4-ти век е построен манастир на Харитон, чийто храм бил устроен в самата пещера, в която Господ прекарал поста си.
Този манастир бил разрушен от персите и възстановен едва през 19-ти век от Ерусалимската Патриаршия. Стръмен път ….и през скалите води до тази непристъпна за нападатели обител, в която по настоящем живеят около 20 монаси. Храмът и днес се намира в същата пещера и там се извършват ежедневни богослужения. В него се намира камъкът на който Христос сее молил по време на своя пост. Екскурзовода показа икони нарисувани от Станислав Достоевски, който известно време пребивавал тук. От манастира пътя продължава на горе до върха на планината където според преданието дяволът показал на Господ всички царства на света и Му предложил власт над тях, ако му се поклони.
От тази височина се открива панорамна гледка Иерихонската планина, Мъртво море, Амониските планини.
В началото на 20-ти век Руската духовна мисия решава да построи голяма църквао и дори полага основите на каменен строеж. Октомврийската революция през 1917г. прекъсва този строеж.
Галилейското езеро
На североизток от град Назарет е Галилейското езеро, което свързано с много евангелски събития и където Господ извършва множество чудеса. Нарича се още Тиверирадско Генисаревско езеро (или море). Езерото е с дължина 21 км., ширина 2 км., дълбочина 48 м. и е разположено на 212 м. под морското равнище. Това е единствения естествен резервоар за питейна вода в Палестина, който дава 40% от водата на Израел останалите 60% се събират от подземни водохранилища и от валежите. Езерото се пълни главно от река Йордан, който извира от подножието на Ермон (в Сирия) и ежегодно влива 603 куб. м. вода в него. На езерото понякога стават внезапни и много силни бури особено опасни към края на деня.
От библейски времена то се слави с изобилие от разнообразни видове риба. След Назарет Иисус отива на Галилейското езеро, за да се посвети в служба на пропадналото в грехове човечество.
На брега на езерото Той започва да проповядва, извършва велики чудеса и призовава хората да търсят преди всичко Царството Небесно и Неговата правда.
На бреговете на езерото са били призовани да станат ловци повече от апостолите, звучала е проповедта за мир и любов от Христовата уста. Тези вълни са Го носели по своята повърхност и са били укротявани по Негова заповед. Два пъти тук е имало по чудесен начин изобилие на улов на риба. Тук Господ изцерил множество болни, нахранил хиляди от слушащия Го народ.Неговия божествен взор се устремявал в молитва над тези води. Тук Той пребивал в молитвена беседа с Небесния Си Отец. През епохата на Христа западния бряг на езерото бил гъсто населен. Ето защо Христос избрал този бряг и особено еврейския град Капернаум за свое местожителство и проповедническа дейност. Именно от тези селища по западния бряг на езерото Той призовал болшинството от учениците си да го следват. Тук Той проповядвал и извършвал повечето от своите чудеса.
Целият този район е свързан с живота и чудесата на Христа още от 4 век бил почитан като свято място и изпълнен с християнски места за поклонение.
В средата на 1980г. в езерото била открита автентична рибарска лодка от времето на Христа, сега е изложена в музей в кибука Гиносар.
Автобуса ни отвежда по пътя за Кана.
Обръщение
Към моите съвременници и към бъдещите поколения от моя род
село Голема Раковица, 1958 година
Драги мои съродственици,
Аз – Григор Георгиев Стойнов – Нисторов, намислих да напиша една малка история за нашия род – откъде е, как е живял, какви хора е имало в него, както и още интересни неща, които ни интересуват.
Това съм научил от моят баща и деда ми, по предания от техните деди и прадеди, които са си предавали един на друг, но никой не е написал на книга това, което е знаел
Мои драги поколенци, може да ви се вижда смешна тази моя идея и ще има някои, които ще ми се подиграват, като ме нарекат Херодот, или такива, като един от моите внуци, които още сега ме нарече Паисий Хилендарски, но на това аз не се сърдя, защото има и ще има хора с различни умове и разбирания.
Аз, макар прост и неук, мисля че съм извършил едно хубаво и полезно дело.
Както изучаваме историята и географията на нашата, а и на други страни, така и всеки отделен човек трябва да знае от кой род е той и откъде произхожда неговото поколение.
Искам да се извиня и за многото грешки в правописа, но има и уважителни причини- 73 годишната ми възраст пречи и не мога да се изразя така правилно, да изразя мислите си и чувствата които ме обземат. Това се дължи и на моята слабограмотност. Това, което съм написал е достатъчно от мен, но ако има някой, който знае повече, то нека го допише с бележка тук. Оставил съм място.
Многоуважаеми мой роде, ще започна от най-стария период:
В Луковитска околия има едно село Ракита. Там живяли едно семейство българи – майка с двамата си сина и дъщеря си. Те били бедни, но честни. Занимавали се със земеделие и скотовъдство. По това време турците окончателно били завзели Северна България и се разпореждали както си искат с българското население, без някой да им потърси сметка. Това се е случило преди много години (Повече от триста, но не се знае точно колко). Аз правя груба сметка, като имам в предвид колко много поколения има от този род до сега. Вие сами ще разберете това по-нататък и сами ще си направите преценка за годините.
Та тези българи, за които вече споменах, си живеели тихо, но един турчин харесал хубавата мома и почнал да идва всеки ден, за да я отвлече насила и да я направи своя жена.
Майката и братята на момата, кога с молба, кога с откуп, а спасявали от хищника. Но един ден, когато тя карала конете в хармана, турчинът я хванал и решително я задърпал. Видели тогава близките на момичето, че нищо няма да я спаси и единия брат счупил с вилата главата на турчина, извели конете из хармана и го заровили там. След това натоварили колкото могли багаж от покъщнината (Старите разправяха с колко коне са дошли, но тогава не съм мислил да пиша тази родова история и не съм запомнил) и избягали от това място. Преминали през Араба-конашкия проход и дошли тук. Намерили празно място от камъка „Баликовец” нагоре до рода Матевци. Това било една лъка, обрасла с ракита и други дървета и буреняци. Разчистили ги и си направили колиби за хората и за добитъка. Колко време са живели така не е известно. По-късно си направили нова, паянтова къща. Не се знае кой точно я е построил, но преданието говори, че гредите са сечени над къщата, в усойната.
Тая къща я заварихме и ние – дъбови, беликови греди, само сърце. Пирони не са използвани, а само дървени клинове. На вратата е имало ковашки пирони с широки около 4 см глави. Дъските дебели 5 см и широки 50см, цепени от чисто дъбово дърво, а кентрите били дебели около 3 см. От това може да се разбере каква гора е имало тогава.
Тези хора са дошли с прекора си „Кукумишковци”. Дали е имало друг прекор между тях и нисторовци не се знае. Не е известно и този Нистор какъв човек е бил, та му е останало прекор името за целия род, но е сигурно, че това е било много отдавна.
В тази къща е роден на дедо Нено баща му, чието име не знаем. Историята ми е по-ясна от времето на нашия прадядо Никола Ненов насам, защото аз помня неговите синове дядо Митър и дядо Петко, които ми разказаха всичко това, което пиша.
Преди баща му на дядо Никола е имало и други поколения от този род – някой си Чавдар. Нисторовци и Чавдарци са от един род. От този род са също и Ганевци и Джоровци. Много ясно личи по деловете на селищата, че тези четири разклонения идват от един род. Живеят в една махала и до днес.
Нашите прадеди и прабаби са си играли хорото тук, над нас, на равната поляна. На „Ковачовец” са наливали вода. Тук с весел смях са извивали кръшни хора и са пеели стари народни песни за хайдути и войводи. Тук, всред високите гъсти гори са отеквали буйните гласове на младежите. Живели са си весел и безгрижен живот, защото никой не ги е притеснявал (турската власт е била слаба в балкана, по затънтените краища).
След няколко години е имало една разбойническа организация – „Кърджалии”, която е ограбвала населението. Най-много са страдали българските земеделски стопани. Тези разбойници се движили на групи – дружини от по 15-20 човека, като са носели със себе си барабани, наричани по турски „таламбази”. С биенето на тези „таламбази” те са съобщавали докъде са стигнали. Всичко е треперело от страх и ужас. Хората са бягали в гората, на затулени места (като например под „Гергово стране”), по река Лопушна и сега личат траповете на три землянки, където са се крили. На много места има такива трапове по нашия район.
Уважаеми мои племенници, ще продължа историята на рода ни от дядо Никола Ненов, защото от тогава имам по-подробни сведения.
Този дядо Никола Ненов Нисторов е имал трима синове и една дъщеря: Митър, Петко, Стойно и Милка.
Митър имаше четирима синове: Лазар, Ранджо, Дачо(Трендафил) и Ангелко. Познавам добре дадо Митър, защото той често идваше у нас при брат си Петко. Помня как се оплакваше от снаха си, че не го прала и други такива неща. Той живял с лек труд. Вършил е търговия с чужди пари, държал е кръчма и много му се пиеше, но нямаше откъде. Синовете му Дачо и Ангелко бяха най-големи пияници.
Но сега ще ви разкажа за втория син на дядо Никола Ненов – Петко. Той е най-0важният фактор на моята история. От него съм научил почти всичко, което съм написал тук. Той ми е разказвал по цели часове, когато бяхме овчари на кошарите на „Станков рът” през 1898 година.
Нашият дядо Петко беше висок, едър на ръст. Плещест, с черни очи, мургаляво лице и с много добър характер. Беше справедлив, честен, строг, разсъдлив и доста умен. Той знаеше за неговото рождение, кога е било и по негова сметка през 1902 година е бил на 105 години. Казваше, че не знае що е това болест. Не бил боледувал от нищо. Дори зъб не го е болело през целия му живот. Често пъти разказваше за чумата – как е морила по цели семейства и изпразвала къщите.
Чумата е идвала два пъти.
Първият път той е бил на 15 години. Ходил е без гащи, защото по това време турците увеличили старите данъци и наложили нови, а именно – който обува гащи, го считали за възрастен и го облагали с данък наричан арач, за свинете плащали данъка серчим и още много такива данъци.
Но да се върнем на чумата. Това било доста опасна епидемия, която върлувала по гъсто населените селища и по нечистотиите. Има много легенди за нея – как се показвала като млада булка или други подобни. Имали я, като живо същество и са й угаждали с разни магии и богомолство за да не я разсърдят, да ги пощади. Тогава разбрали, че има ли чистота – чума нема. Затова са бягали в балкана на чисто.
Така са направили и нашите деди. Избягали са от кошарите на Стоянов валог, на Свинаковица. Чували са повече едър рогат добитък и са пасли селските ялови крави. Вдигна ли те всичкия си багаж и добитък и се поселили на лагер на Радиновец. Разчистили мястото, заградили с дъбови колове и дебели пръти – як плет. Това е точно там, където сега са нашите ниви(б.р. 1958г.). Вода са си наливали на кладенеца Радиновец. По-нататък не е могло да се ходи – нито човек, нито добитък. Имало е разни зверове – чакали и други хищници, които днес вече са изчезнали. Сега има само вълци, лисици, язовци и зайци.
Дядо Петко не ни е истински дядо. Той е чичо на баща ми – брат на истинския ни дядо Стойно. Имал е и жена Рада, която е била от Генковци. Имали са и деца, но измрели. Дядо Петко и дядо Стойно не са били делени. Само дядо Митър бил отделен. Когато дядо Стойно загинал и оставил пет невръстни деца и вдовица баба Ненка, дядо Петко не ги оставил на произвола на съдбата, а започнал да издържа и двете семейства с всичко което е било необходимо. С цялото семейство е работил в Орманлия (Лесново), в турски чифлик, като исполичар. Моят баща често пъти разправяше как са го били и псували турчетата, като го наричали комита – това била най-обидната им дума. Драги четци, можете да си представите тяхното положение, колко им е бил „лек” живота.
Дядо Петко не умря от някаква болест. Две години престана да работи, дотегна му старостта и почина от най-лека смърт. Той много ни обичаше, защото нямаше други внуци, освен нас. Ние също го обичахме и почитахме, защото не знаехме друг дедо, освен него. Беше завещал на майка ми цялата част от имота си, за да го гледа на старини, което и стана. Ние, които добре го познаваме, му благодарим за труда и услугите, които е правил за нас. Заставаме мирно и се покланяме пред паметта му.
Мили ми родственици, сега ще ви разкажа какво знам за същинския ни дядо Стойно, третия син на Никола Ненов. Той е имал среден ръст, широки гърди, светло лице. Бил е извънредно строг, обичал е правдата и истината, много мразел подлите и нечестни хора. Той е бил по добитъка – пасял е овце, кози, говеда и други.
По онова време е имало едно грабливо племе – черкези, прогонени от Русия, приети от турците. Техни селища има на много места между Раковица, Байлово и Смолско. Тая честност и сега се нарича „Черкезкото село”, макар че няма нищо, освен траповете където са били сградите.
Та черкезите са крали говеда и коне, но при Стойно Нисторов не са посмели да идат. На Мишковец, край пътя е имало голям глог, където той почивал през деня. Мръкне ли се, мета пушка през рамо, забучва пищова в пояса и цяла нощ не спи. На негова нива и ливада не е пакостено. Славил се е като голем стрелец.
Имаше един дядо Петър Пършов, който разправяше, че като пасел овците, горе на Бабканица, му рекъл да побие секирата на горе с държалето и да тури белг на него. Като гръмнал – счупил държалето точно на белега. Толкова бил сигурен на окото и на пушката си.
Друг дядо – Петър Шиндарски, разправяше, как убил една сърна от Гърбевото стране, насреща през река Лопушна, в Златков рът. И за други негови прояви, които е вършил по онова време, ми е разказвано от стари хора.
Един път сторил бас, да сложат яйце на главата на неговото дете и той да го уцели, но преди това приготвил един пълен пищов, за да може, ако не улечи яйцето или закачи някак детето, да се самоубие. Но не му дали да извърши тази лудория. От това се вижда, че е бил много решителен, а и много пъргава, заради което го нарекли Бързака.
По онова време дедите ни, заедно с още много други са ходели на гурбет във Влашко. Така направил и нашия дядо Стойно. Отишъл в Румъния, а тогава бил млад. Колко време е стоял там не се знае, но е било наскоро преди Априлското въстание. Казваха че е минал тайно Дунава с лодка, ходил е пеша през цяла Северна България, без да се отбива в никое село. Не ми е известно откъде идват тези сведения, но сигурно е имало някой преди или след него, който го е разказал. Ной е ходил сам. От жажда му засъхнал езика и полуонемял. Достигнал Балкана при Арабаконак. Напил се с вода, но паднал болен и не могъл повече да ходи пеша. Хора, които го видели там, съобщили на братята му. Дядо Петко и дядо Митър отишли с колата там и го заварили жив, но не можел да говори. Казал само три несвързани думи – книгите, камъка, кладенеца, като сочел в една посока, където имало кладенец. Това са били последните му думи и издъхнал.
От това може лесно да се разбере, че е носил някакви комитски книжа и ги е сложил под камък около кладенеца, намиращ се недалеко от него. До тогава той не е доверил никому за съществуването на тези книги, за които е решил да даде живота си, но да изпълни докрай възложената му задача.
Таня Мезева в СтиховеБГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар