СПАНЕТО НА РАКОВЧАНИ
За спане нощно време раковчани си постилат направо на пода, който е замазан
с жълта пръст. За постелки използват козляци, а за завивки – калчищни или
вълнени черги, които са приготвени от жените. Вечер преди лягане жената постила
за спане и всички лягат под една завивка. Изключения правят само малки деца и
младоженци. Сутрин постелките се прибират, завивките и възглавниците се
изпухват, надиплят се и се поставят на дървена пейка наречена чергарник, която
се намира обикновено в същата соба. Това се прави с цел, за да бъдат топли за
следващо ползване. Но времената се менят и напоследък този първобитен начин за
спане е доста променен. Днес повечето си слагат макар и груби дървени кревати,
на които се постилат със завивки. За тази цел се използват шарени вълнени черги,
а понякога и юргани. В една къща винаги има в повече постилки и завивки и те се
пазят нови и се използват когато дойдат гости. Спането в една соба се
практикува повече зимно време, когато е студено, а лятото се спи и по
дворовете, плевните, яхърите, по нивите и ливадите, кой къде намери за удобно
или където го застави работата.
МИНЕРАЛНИ БОГАТСТВА
В землището на Голема Раковица има много подземни богатства. До сега са
открити залежи на много места, които ще изложа накратко:
На горния край на селото, до чудно и безредно назъбената каменна местност
„Ерменица”, на мястото където и сега са къщите на Павловци и Гицинци, някога е
имало видня /мина/, където са добивали желязна руда. Кога е било това, както и
други подробности около нея, никой от сегашното поколение не може да даде. Знае
се само, че след това, когато са разкопавали местата за къщи и дворове, там са
намирали сгурия и черна пръст. Това и сега се очертава в дворовете на две
съседни къщи, където в едната пръстта е черна, а в другата обикновена, което
прави много ясен контраст.
Друга видня 8мина/ е имало в м. „Ушите” под м. „Умнище”, близо до
Ушкуловата тепавица и дарак, които сега се намират в Огняновско землище. Там
също е приготовлявано желязо. И там голямо пространство е покрито с черна пръст
и явно личи виднята /мината/. Тези мини, както и подобни край Горубляне и
Пасарел, сигурно са били част от Самоковските мини. Всички те сега са запустели
и разрушени от нашето безбрежие. Сигурно на много хора ще може да се даде
препитание, ако тези мини се възобноват. И между другото държавата се грижи за
откриването на нови рудници. Срещу „Ерменица”, там където е била първата казана
видня, между Калугерски дол и Златин/Светения/ дол, сега е открит пирит, от
който се добива сяра и сярна киселина. Известни лица са запазили периметър, но
работата още не е започнала
На местността „Пчелините”, в Гробищарския дол, са открити залежи от мед /бакър/
и там също е запазен периметър. Там е разкопавано доста за проверка, но какъв е
резултата от тази проверка не ми е известно. В същата местност, както и от към
страната на Остра могила, има обширни територии покрити с бели камъни, което
сигурно са мраморни залежи, но не ми е известно дали е проучвано и дали е
запазен периметър.
На местностите „Коев дол”, „Богородица”, „Пльощака”, „Пършовия камик”,
„Спасова могила”, „Ненова могила”, както и по съседните на тях места са открити
манганови залежи и са запазени периметри. Процента на рудата бил голям, около
60-70%, и е привлякъл вниманието на една чужда компания и хората са започнали
да работят. Времето ще покаже какво ще стане по-нататък. До сега са изнесени
много камъни с руда за странство. Най-големи разкопки са направени в „Коев дол”
и „Ненова могила”. За откриване на тази руда сведения са дадени от Димитър
Ангелов и Захари Ненчов, като първият е бил любознателен събирател на камъни, а
вторият ги занасял за проверка от вещо лице в София, което открило рудата и
запазило периметъра.
Напоследък, в най-ново време, са открити залежи на железни руди: хематит,
лимонит и др., на местността „Остра могила”. Работи се усилено и дава доход,
както за държавата, така и за много хора от селото. Цялата местност е надупчена
на много места, като най-много по равният и връх на извора. При разкопките,
дълбоко в земята са били намерени подпорни греди, което показва, че там много
от отдавна е добивано руда. Специалисти могат да се произнесат кога е било
това.
На местността „Стражата”, която се намира на синура между землищата на
Раковица и Гюреджия, още преди войните е открита мина за каменни въглища, чието
качество е било средно между Пернишките и Чукуровските, но тогава тази мина е
била изоставена поради липса на средства и заради самите войни. След това по
нея отново започват работа братя Кросневи, обаче засега тя пак е спряна.
По всичко изглежда, че землището на Голема Раковица е пълна с големи, но
тайни подземни богатства, които чакат времето си, капитала и своят майстор. За
такива места народният поет Иван Вазов казва:
Какви ли тайни дремат,
и богатства, красоти
по твоите долини,
поля, висоти?
Ти рай си, да,
но оценяват те прилично,
но те познава по-добре
теб еленът в горите.
Теб познават те добре
и крилатите певци,
а ние ще живеем тук и ще умрем
като същински чужденци.
Селото и неговите околности са доста разнообразни, доста интересни и могат
да бъдат обекти на художници, туристи, летовници, търсачи на подземни
богатства. Могат да се построят почивни станции и пр., но досега никой не е
помогнал за това, а всячески му е пречено. Бедността и пътните съобщения не са
обърнали внимание на съответните хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар