вторник, 1 юни 2010 г.

Откъснах си стръкчета красота и сила!

Заслужава си човек да живее, заради миговете, които превръщат един ден в стръкче незабравка! За един такъв ден искам да Ви разкажа и ако успея поне за малко да Ви накарам да се гордеете, че сте българи- ще бъда много щастлива!

Сещам се за част от стихотворението на Георги Джагаров “България”
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.”

Като се замисля, тази длан е напукана от трудолюбието на хората, измръзвала от ветровете довели болка, от дъждовете, които са били насъбраните сълзи в очите на хората. А, Балкана, ако можеше да говори, би разказал много приказки за воеводи, за битките, за пролятата кръв, за строежите на манастири в най-красивите и тайни места. Тези мисли бяха причината да посветя един ден, за да отида там където са били битките за освобождението на България, а след това да посетя и едно прекрасно място, където старите занаяти са запазени, още са живи, за да попиваме с жадни погледи как майстора прави стомната или менче, да видим как житото се е смилало във воденицата и да опитаме от симитения хляб в Етъра и разбира се да се отбия за малко до Соколския манастир.
Соколски манастир

Иконата на пресвета Богородица Труеручица има благодарствена книга, в която хората могат да споделят щастието от осъществяването на това, за което са помолили в молбите си. Сградата е разположена под формата на буквата П, а по стълби се отива до църквата.
Откъснах си стръкчета – красота от природата, сила от подвизите на хората, дали живота си за освобождението на България и гордост, че съм се родила и живея тук, за да ги скътам в сърцето си!
Храм-паметник "Рождество Христово"

Едно прекрасно място в прегръдката на планината, където сякаш времето е спряло сред грижливо оформените градинки и пейки, на които да поседнеш, а спокойствие е първото усещане, когато изкачих няколкото стъпала и сякаш времето спря, нямаше ги шума на забързаното ежедневие и напрежението…

Имаше само възхищение от видяното, от красотата. Вълнувах се много, влязох в храма, за да разгледам и да запаля свещички за здраве и разбира се в памет на всички онези, заради които днес бях там.

Свещениците отслужваха литургия и звуците от песнопенията направиха миговете незабравими. Разгледах криптата, която се намира под храма, в нея се намират 17 саркофага, върху които имаше цветя и малки свещички. Имаше и витрини със снимки и информация за създаването на храма и за хората, които са взели участие при изграждането му.
Паметника Шипка

Спомням си, че като ученичка съм идвала тук, но тогава за посещения бяха отворени приземния и първия етаж, а сега за пръв път разгледах другите етажи с разположените в тях витрини, в които бяха запазени спомените. Да се насладя на панорамната гледка от върха на паметника.

Докато разглеждах на около исках да кажа много неща, да изразя емоцията, гордостта, но успях да кажа само: „Прекрасно е!” Като се замисля, имах потребност от този урок по родолюбие, от запалването на искрицата гордост в душата ми, да подишам чистия балкански въздух! Осъзнах, че има нещо велико в това човек да не се чувства малък на фона на внушителните размери на паметника, а напротив по някакъв необясним начин да се чувства силен, докосвайки се до величието на хората, дали живота си за Свободата.
Етъра

Имах възможността да се докосна до спомените запазени и пренесени от годините, да запаля онази искрица гордост, която винаги е била в мен, да утоля жаждата си от чешмите и да се опитам да си представя какви разговори са водели занаятчиите докато са изработвали стомна, гърне, халище или друга важна за ежедневието стока. Занаятчийските ателиета са запазили духа от онова време, а красотата на изработените прибори, наредени по рафтовете допълва атмосферата. Хубаво е, че днес има местенце, където можем да видим как се изработва стомна, кана, джезве или да опитаме халва или захарно петле. Да се докоснем до изтъканите красиви черги.
След допира с всичко това, се чувстваме изпълнени и опиянени!
Започнах разказа си с първите редове от стиха “България” сега ще завърша с финала…
Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Красимира Колева


Няма коментари:

Публикуване на коментар