сряда, 21 октомври 2009 г.

Докосване до светостта..../продължение от бр.38/

Тук за пръв път Марта и Мария чули от Господа за възкресинието на мъртвите. Тук се е провела беседата с Спасителя, с Марта сестрата на Лазар, когато той идвайки от Йерихония срещнал извън града. И до днес на Лазаровден събота в руската Витания се извършват тържествени служби с кръстех ход около камъка с надписи над, който е издигнат малък параклис. Светата литургия се извършва под открито небе.
Гръцки манастир “Среща”
На мястото на срещата на Господ с Марта срещу руското училище е построен женски манастир. В центъра на двора има красив храм с иконостас изографисан от руски монахини.
Гробищата Лазар

Главната забележителност и светиня на Витания е гробът на свети Лазар от където той четиридневен мъртвец възкръснал по заповед на Господа. Този гроб е самото селище, близо до Иерихонския път . Гробът на Лазар представлява дълбока квадратна пещера изсечена в скалата. 24 стръмни стъпала водят надолу в първата пещера с камен престол, още 5 водят до самата гробница. Над нея света елена построила храм, чийто основи са се съхранили. Сега това място е собственост на арабин, мюсюлманин, който срещу заплащане допуска поклонници в имота си. Непосредствено до него е построена джамия.
Ерусалим
Сърцето на Светата земя привличаща много хора от цял свят е Ерусалим. Той е религиозен и културен център на трите най-големи религии. Християнската е –централна светиня. Храма на Гроба Господен (Храм на Възкресение) Юдейската стената на плача и мюсюлманската с джамията на Омар и Ел-Акса. Посещава се от непрекъснат поток от вярващи от всички страни по света.

Градът е разположен върху скалисти хълмове с различна надморска височина от 650 до 840 м. Намира се между Средиземно море и Мъртво море и има добро географско разположение. Стария град е обграден от високи каменни стени и е съхранил облика на странните източни градове. Ерусалим има древна история, за която научаваме от Библията и която се потвърждава от съвременните археологически разкопки. Две хиляди години преди Христа той се е наричал Салим и имал свой цар Мелхиседех.
Цар Давид завладява града през 10-ти век преди Христа и Ерусалим става столица на еврейската държава. След като превзел недостъпната до тогава крепост Сион в Ерусалим. Давид пренесъл тук народната светиня Светия Кивот с десетте Божи заповеди.

При неговия син цар Соломон Светия град достига и на хълма Мория. Соломон издига величествен храм и царски дворец. През 586 год. пр. Хр. градът е превзет от Вавилонския цар Навуходоносор и евреите са отведени в плен. Кир цар на Персия им позволява да се върнат обратно в родната си. През 538г. възстановяват древната си столица и храма в нея. По-късно при Ирод Велики те се издигнали отново в цялото си великолепие. През 70-те години преди Христа при потушаването на въстанието на евреите срещу римляните градът е разрушен от римския император Тит, който не остава върху него камък върху камък, както предрекъл Спасителя. След второто въстание през 132 г. евреите се изселили от Ерусалим, а градът изцяло разрушен.
В последствие градът е издигнат от ново в римски стил от император Адриан и преименуван на е Елиа –Капитолина. При възвръщането на християнството император Констнатин Велики (306 – 337 год.) постановява построяването на великолепни храмове по Светите места и превръща Ерусалим в християнски поклоннически център.
През 638г. Ерусалим и Палестина са завладени от арабите и по-късно християнските светини една по една разрушени. През 1099г. кръстоносците превземат Ерусалим, за да бъдат разгромени 90-те год. от султан Саладин. Арабите сривали до основи всички постройки на кръстоносците с изключение на Храма Господен( Възкресение Христово)

По-късно повече от 4-ри века (16 до 20 в.) градът остава под властта на турците.
След края на първата световна война англичните установяват в Ерусалим свое управление с мандат на ОН. След приключването на английския мандат през 1948г. Между палестинци и евреи започва война за Светия град, който и едните и другите считат за своя столица. По условие на примирието градът е разделен между двете враждуващи страни древния исторически Ерусалим е оставен на арабите със своите главни християнски светини и това положение се запазва през следващите 20 год. След 6 -дневна война през 1967г. Градът отново е обединен и провъзгласен за столица на държавата Израел. Стария град е ограден от крепостни стени, които многократно са били издигани и разрушении от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османи. Сегашните стени са издигнати през 6-ти век от Сюлейман. Дължината на стените е 4 км. има 8 порти, от които 7 са отворении и се използват до днес. Най-стара е Златната порта построена през 520 г. от император Юстиниян, която сега е зазидана. По време на Иисус Златната порта била главния вход в града от към изток. През нея възседнал осле влизал Спасителя посрещнат възторжено с палмови клонки и възгласи Осанна Сину Давидову. Благословен Идещия в името Господне (Мат 21:9). През 628 г. византийския император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст възвърнат в Ерусалим след персийския плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата след като през нея преминал Светия Кръст никой друг не бивало да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта сама ще се отвори в деня на Второто пришествие, за да мине Спасителя отново през нея. Юдеите пък, които още очакват своя месия да се появи като владетел на цялата земя се готвят да я отворят за него. Стария град е разделен на четири квартала –арабски, християнски, еврейски и арменски. Ерусалим е свещен град за християни, юдеи и мюсюлмани. Днес в него живеят 724 хил. жители около 10 % от населението на Израел, хора от различни национални религии и социални групи. Стария град е като жив музей където всяка от трите религии и всяка от многобройните народности и общности, които са се установили там е оставила отпечатък върху различните архитектурни паметници. Тук всички сгради са построени от местен бял камък. Не се разрешава строеж на сгради на повече от осем етажа Ерусалим означава град на мира. За съжаление от древни времена до днес този град никога не се е радвал на мир. Наближавам града. На древния арменски език, езикът на който е говорил Христа казвали изкачваме се до Ерусалим, а не отиваме в Ерусалим, тъй като за вярващите Светия град има преди всичко духовно значение, изкачване по стълбата на духовното усъвършенстване. Не случайно земния Ерусалим се възпява като пред образ на Небесния Ерусалим т.е. на Божественото царство. Небето е синьо без нито едно облаче. Тук лятото е горещо и 3-4 мес. не пада капка дъжд. Температурите достигат до 40-50 градуса на сянка. На около е скалисто, песъчливо без всякаква растителност.

Преминаваме границата с Палестинската автономия висока бетонова стена –стената на разделението, както я наричат арабите. Строежът и е започнал през 2002г. и се очаква да достигне 600 км. дължина Евреите пък я наричат стената на сигурността и оправдават построяването й със самоубийствените атентати. Върху стената виждам надпис “Нека мира бъде с нас”. По улиците на града срещаме патрули и много млади хора във военна униформа и оръжие. Неизброими са християнските светини свързани със земния живот, страданията, Кръстната смърт и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос в светия град и в неговите околности, както и църквите и манастирите, които от най-ранни християнски времена били изградени тук.


Няма коментари:

Публикуване на коментар