сряда, 14 октомври 2009 г.

ПАРАКЛИСА „СВЕТА ПЕТКА” Е ОСВЕТЕН

Автор и снимки: Стоянка Вълчева

В работен ден повече от сто души дойдоха на освещаването на параклиса „Света Петка” в село Голема Раковица. Дългоочакваното откриване на храма, който преди 10 години раковчани започнаха да строят.
В последните години всяка злина сполетяла селото хората тук я приемаха като наказание от Господ, че толкова дълго време не се освети. Всеки повтаряше думите на баба Стоя: „Света Петка” трябва да се освети, защото големи злини ще дойдат иначе.
Много трудно беше без ток, без вода да се работи. А и парите все не достигаха.
В последните няколко дни доброволците бяха множество от мъже, жени, старци. Всеки правеше нещо, та час по-скоро да успеем.
Успоредно с довършителните работи всеки ден чакахме отговор от Патриарх Максим за благословията. А той не отговаряше. За този ден да се случи това, голяма заслуга има Маргарита Петкова – почетния гражданин на селото ни. Тя успя да накара Архимандрит Григорий да дойде и да види обекта и най-важното той обеща, че ще направи всичко възможно параклиса да се открие.

В петък вечерта потвърди. За три дни се ушиха завеси и покривката за престола, които ако се закупят струват 4000лв. Направи го доброволец. Довърши се навеса, направиха се градинки, сложиха се иконите, които Маргарита нарисува и подари и хиляди дребни нещица, които на пръв поглед са малки, но костват много сили и нерви. И никой не се отказваше. Такава еуфория не бях виждала.
13 октомври. Прогнозите са за буря. Седем часа сутринта. Курбанът вече къкри до храма.

Дарено е яренце за блажно от Иван Уфачков. Готвачките са спокойни. Ще успеят навреме да нахранят миряните. Венецът от пъстри цветя над входа

на „Света Петка” е поставен. Църквата свети. Отец Иван Дамбов прави последните приготовления. В осем часа започва литургията. Започват да се стичат енориашите.

Към девет часа църковната камбана, дето за последен път е била преди повече от 10 години възвестява, че идват божите служители, начело с Архимандрит Григорий, които ще извършат церемонията по освещаванет.

Църквата се препълва с хора. Стоят на входа, покрай нея, защото дъжд започва да вали. И всеки е заслушан в „Светото евангелие”.

В гласовете на певците. На това място накрай село мокри хора слушат Божието слово. Церемонията продължи до 11 часа. Служба, освещаване и водосвет.

В проливния дъжд се освети и курбана за здраве. Хората насядаха под новичкия навес, в къщето и се стоплиха с вкусната боб чорба.

На всеки му олекна. Най-после. Най-накрая изпълнихме поръката на баба Стоя. Сляпата пророчица, която живя дълги години тук на това място. Това място не е в забвение. Възроди се. С хилядите левове дадени от бедните селяни. С доброволния труд на болни, старци, хора, които вярват, че Бог ще ги възнагради с труда със здраве. С надеждата. С оная надежда, с която се отива накрай света за изцерение на душа и тяло.
Този ден ще се помни, защото ние го доживяхме и показахме, че когато сме заедно можем да успеем.

Не искам да изписвам имената на хората, които чакат да ги прочетат. Много са. Стотици са. Последните ми мисли са „Боже, как са построили раковчани в онова време на робство „Свети Николай Мирликийски”. Какво им е коствало камък по камък да издигнат величествен храм, уникалния иконостас, стенописи, камбанария.
Моля се на Бога ние да го възстановим и запазим. Моля се хората, които днес видяха освещаването на „Света Петка” и помогнаха, да помогнат и видят църквата „Свети Николай” реставрирана. И вярвам, че скоро ще дойде този ден.
Бог да благослови всички вас добри хора!
Нека Бог да чуе молитвите ни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар