Село Голема Раковица, както сега се нарича нашето село, се намира на 23
градуса и 48 минути географска дължина и 42 градуса и 37 минути географска
ширина. Има 2200 души[1]
население и то всичките са чисти българи, без абсолютно никакъв примес.
Изключение правят само 1-2 отседнали християнски цигани и техните семейства.
Административно селото ни попада в Новоселска /сега Елин Пелинска/ околия,
Софийски окръг и второто по големина село в околията.
Намира се на 45км. югоизточно от гр.София и на 22км. от гр.Елин Пелин.
Живописно е разположена в гънките на Западното Средногорие, там където
Средна гора пуска предпоследните си разклонения, които постепенно се сливат със
Софийското поле. Заградена е с венец от големи и малки хълмове, които я скриват
от далечни погледи – намира се в дупка. От южната си страна, по цялото и
протежение, тя е заградена с огромен залесен зид, с почти отвесни високи
гористи баири и това дава усещането, че небето над нея е по-малко. Гледано от
съседни по-големи височини, местоположението ѝ прилича на същински фокус, от
който излизат лъчезарни малки планински вериги, които постепенно се издигат по
високи направления. Селото ни е така скрито от природата, че може да се
забележи едва когато се доближиш на 1-2 км. от него.
За да стигнеш от София до голема Раковица, трябва да тръгнеш по
Орханийското /Ботевградско/ шосе, да стигнеш до Горнобогровските ханове и от
там, по новото шосе което се отделя в дясно, да се насочиш към нашето село.
Шосето минава през с.Маслово/Мусачево/, Новоселци/гр.Елин Пелин/,
Орманлия/Лесново/, Доганово, Гюреджия/Огняново и накрая стигате в село Голема
Раковица. Тя е последното село в околията и отстои на приблизително еднакви
разстояния от Пирдоп, Панагюрище и Ихтиман. Така че, ако вземем пергела и
поставим единият му край в Раковица, а другият в някой от другите градове и го
завъртим, то ще се опише окръжност около която са разположени горепосочените
градове.
Селото се е разпростряло главно около поречието на двете реки : Равна и
Лопушна, но има и много къщи, които са накацали амфитеатрално по височините
между двете реки и на човек му прилича, като да е в Търново.
Тя е първото балканско средногорско село по пътя между София и Панагюрище и
се намира точно в средата на този път, който е използван от апостолите по време
на априлското въстание.
Из селото, в дворове и градини, както и по поречието на реките, стърчат
тополи, които извиват кръшни снаги към небето и надминават по височина няколко
пъти другите дървета. Това придава на селото красив ориенталски вид. Гледано от
близките височини, селото има чудно красив изглед.
Повечето от къщите в селото са двуетажни и по-голямата част от тях са
строени след пожарищата през Априлското въстание. Те са с красив изглед и без
калкан. Покрити са с местни керемиди, но има и такива, които са покрити с
цигли. Постройката на долния етаж е зидова/Камъни, пясък, пръст и вар/, а
горните етажи от греди и плет. Всички те са чисто измазани с бяла или синкава
боя, а краищата на стените са украсени с цветни цокли – шарки. Стените на
долните етажи са измазани с червена пръст. Цялата къща отвътре и отвън се
премазва най-малко един път годишно от стопанката. Вътрешното разпределение в
горните етажи на по-старите къщи е: стая с полици и долап за живеене,
къщи/кухня/ през която се преминава за стаята. В нея има водници, огнище, оджак
и хамбари за поставяне в тях на зърнени храни, а при някои по-нови къщи, вместо
хамбарите са изградени една-две стаи. Пред кухнята има содурма – открит от
двете страни балкон и служи за вход вместо антре. Долният етаж обикновено имал две крила.
Едното крило служело за зимник, където се поставя зимовището, а другото крило
било за обор, където връзвали воловете или друг добитък. Най-красива от старите
къщи е тази на Гато Стоянов Шишков, която е от копривщенски тип, но сега вече е
занемарена. Долният етаж е служел за кръчма и за училище, като е имал две
отделни стаички. На горният етаж също има две стаи, едната от които е с
дърворезба. Едната от стаите имала и задна врата, която служела за вход-изход
при нужда. Такива били по онова време повечето от къщите в Средногорието, като
в Копривщица, Панагюрище и пр. . добре би било тази къща да се потегне и да се
запази за бъдните поколения като музей и в него да се съхранява всичко, което е
свързано с въстанието и въобще с историята на Раковица. Тази Гатова къща е
посещавана от Апостола на свободата, както и от други революционери като
Бенковски, Димитър Общи и пр..
От десетина години насам се строят нови къщи, които след прокарването на
регулацията, ще допринесат за новия облик на селото. То ще стане малко по
модерно и ще придобие по-градски вид.
До преди 30-40 години, отоплението в къщите ставало с кюмбета/зидани печки/
поставени в стаята, които са се палили с дърва откъм къщи, а сега се отопляваме
с ковтори /ламаринени печки/ пак на дърва. През турско време са се осветлявали
с кандилца и борина, по-късно с газеничета и ламбори, а напоследък вече и
електричеството навлиза в живота на раковчани. Дворовете на раковчани са малки
и не може да се развива голям харман, като повечето са заградени с плетове от
пръти и колци, а отгоре са набучени тръни. Има и такива къщи на по заможни
селяни, които са заобиколени със зидани каменни дувари. В дворовете освен къщи
има и плевни със сайванти за сено и слама. Има и фурни, хамбари и кокошарници.
[1] В
момента, когато Петко Велчев е писал тази история, населението на Голема
Раковица наистина е наброявала над 2000 души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар