Вестника на Голема Раковица: В прегръдката на Родопите

Пристигнахме в местността “Дъното” в съботния късен следобед. Пътуването беше дълго и уморително, но очарованието на местността, полъха на вятъра, аромата на билки и диви ягоди, боровете и разположения в прегръдката на Родопите язовир Батак, сякаш отнасяха далече умората.

Усетих, че това място по един много елегантен начин изисква вниманието на всеки докоснал се до него. Не позволява да се отдадеш на апатия или да потънеш в мрачни мисли, а иска да се насладиш максимално на красотата. Килим от преливащи разнообразни цветове са втъкани в поляните и им предават невероятен чар и свежест. Сега там цъфтят липите, зеленее копривата и зреят черешите.

Боровете наблюдават от високо и закрилят всяко стръкче, а птици пеят песни, с които може би разказват какво са видели. Вечер мъглата като пелена завива тази красота и всичко притихва. Крайпътни чешми със своята кристално чиста вода утоляват жаждата на пътуващите, а в параклисите можеш да влезеш, за да си запалиш свещичка и да се помолиш. Сещам се за една дума, с която мога да опиша всичко това - Хармония.

Град Батак е обгърнат от планината, която като корона е поставена върху земята. Хълмовете запазили тайните на хайдушките чети, слушали песните на птиците, спиращи силните ветрове и запазили в дебрите си спомени. Посетихме църквата –костница “Света Неделя”.

Пристъпих прага на църквата и в мен се преплитаха гордостта, че съм българка, преклонението пред подвига на участниците в събитията и докато четях думите, написани от Вазов в стиха разказващ за детето, което е било свидетел на всички зверства и от очите ми потичаха сълзи, а душата ми се свиваше. В църквата се намират и дръвниците, на които са посечени хората, участвали във въстанието и мраморен мемориал с костите и стена с имената им на хората. Те са израз на желанието на хората да направят нещо, за да сложат край на мъките. Трудно се намират думи, за да опиша какво е чувството, докато четях имената. Спрях се и до черешовото топче, което е поставено в църквата. До нея е изграден с дарения параклис “Света Неделя”. Направи ми впечатление, че няма длъжностно лице, което да продава свещи, а са оставени в пакет и е на самообслужване. Оказа се, че е така и в храм “Свети Михаил”.

В историческият музей на първия етаж беше подредена изложба посветена на Васил Левски, която включва снимки и книги посветени на Апостола. В залите,които разказват историята на Батак на историята град Батак са събрани експонати от различните епохи, за да можем ние да се докоснем дори и за малко до миналото и да видим как са се променяли нещата, за да стигнем до днес.

На един от хълмовете е направен паметник сливащ минало и настояще , а до него има храм “Свети Василий Велики” и е издигнат кръст върху едната страна на паметна плоча са посочени с имената на дарители, за изграждането на този кръст, а от другата пише “Боже, пази България!”

Навътре в планината има пещери, разположени сред живописни местности. Такава е пещера “Снежанка”, която се намира недалеч от гр. Пещера. Направи ми впечатление, че момчето, което ни показваше отделните зали на пещерата разказваше за откриването й, за всеки образувал се с годините сталагмит, сталактит или сталактон, го правеше с уважение. За него те са живи същества.. Един сантиметър се получава за стотици години! Капката е упорита и бавно, но постепенно става част от скулптурата на майка и дете, медуза, дядо Мраз, Снежанка, статуята на свободата, замъци, папагалчета, девата и младенеца и т.н.

Няколко от залите са отворени за посещения и имат своите наименования според спецификата и формите образувани през годините- залата на виметата, музикалната зала. Пещерата преди векове е била обитавана от племе. Една от залите, в които се виждат корените на дърветата е затворена за посещение, защото в нея има прилепи.

На следващият ден посетихме град Велинград и езерото Клептуза (означава карстов извор). Като малка родителите ми са ме довели тук и в албума ми има една снимка -спомен от тогава. Сега тридесет години по-късно аз се връщах там, вече като майка, която иска да покаже на детето си едно красиво кътче от България.

Планината и езерото се допълват по невероятен начин и създават усещане за безкрайност. Неизменна част от посещението са и водните колела. Признавам, че се вълнувах като малко дете!